Огромната експозиция към японски правителствени дългове застрашава банките в страната на изгряващото слънце, коментира изпълнителният директор на Bank of Tokyo-Mitsubishi, цитиран от Financial Times.
Нобуюки Хирано посочва, че неговата институция ще се опита да понижи експозицията си към японски ДЦК, признавайки, че държаните от банката облигации на стойност 40 трлн. йени (485 млрд. долара) крият сериозен риск. Той обаче допълва, че едва ли може да направи много по въпроса.
„Това е основното опасение на анализаторите“, казва Хирано. „Евентуален фалит на японското правителство би имал много тежък ефект върху нас. Ние обаче трябва да сме отговорни и да запазим спокойствието на пазара“.
Според данни на Банката за международни разплащания (BIS), публикувани миналата седмица от Английската централна банка (АЦБ), държаните от японските банки японски ДЦК представляват 900% от техния капитал от първи ред (tire 1) в сравнение с 25%, когато става въпрос за експозицията на британските банки към британските ДЦК и 100% при щатските банки към американските правителствени облигации.
Хирано коментира, че той е „готов да смекчи тези рискове“, но че това по-скоро би означавало понижаване на средния матуритет на облигациите, в които неговата банка инвестира, отколкото свиване на инвестициите в този вид активи. „Ще опитаме да инвестираме в колкото може по-краткосрочни ДЦК“, коментира той. „Обикновено облигациите са 3-годишни“.
Японските банки са най-големите инвеститори в японски правителствени облигации. Ето защо всеки опит те да понижат експозицията си би дестабилизирал пазара.
Някои анализатори предричат фалита на Япония, въпреки че очакванията за ръст на доходността по японските ДЦК до този момент не се оправдават. Точно обратното, от началото на година цената на японските ДЦК нараства, с което доходността по 10-годишните облигации падна до 0,72% в сравнение със средните 1,34% през изминалото десетилетие.
„Bank of Tokyo-Mitsubishi не очаква сериозна криза с японските ДЦК, тъй като повече от 90% от тях се държат от местни институции“, коментира говорител на банката, допълвайки, че на фона на извършваните регулярни стрес тестове Bank of Tokyo-Mitsubishi „не се притеснява за ръст на лихвените проценти“.
Въпреки това експозицията на японските банки поражда опасения, както сред регулаторните органи, така и сред инвеститорите. Страховете са за финансовата устойчивост на правителството в Токио и статута на японските банки като основни инвеститори в правителствен дълг.
В последния си доклад, публикуван през октомври, Международния валутен фонд (МВФ) предупреждава за „нарастващи облигационни рискове в японската банкова система“. „Като се вземе под внимание огромното количество японски ДЦК, които местните банки държат, правителството може да не успее да изпълни функцията си на гарант на банковата система“, се посочва в доклада на Фонда.
Японският правителствени дълг, както и дълговете на повечето основни световни икономики, нараства устойчиво през последните години. В Япония обаче дълговата тежест достига 250% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което е два пъти повече отколкото в Великобритания и САЩ и с една трета повече отколкото в Гърция, разкриват данните на BIS.
Mitsubishi UFG, групата, която притежава Bank of Tokyo-Mitsubishi, е четвъртата по големина на депозитите институция в света. При кредитна база от 83 трлн. йени това я оставя с 42 трлн. йени депозити в излишък, като почти всички са инвестирани в японски ДЦК.