Севернокорейските икономически зони, управлявани съвместно с Китай, примамват инвеститори с ниски данъци и висока възвращаемост, пише Bloomberg.
„Специалната икономическа зона близо до град Расон ще се превърне в севернокорейския Шънджън“, казва Ли Дзъчън, заместник директор на зоната.
Шънджън помогна на Китай да се превърне в най-големия износител в света. Втора зона на река Юлу е „благословена земя за инвеститорите“, изтъква Джан Джъциен, който също е в управителният съвет на зоната край Расон.
Ентусиазмът на мениджърите обаче контрастира с избухналия миналия месец скандал, когато китайската миннодобивна компания Xiyang Group обяви, че съвместен проект за добив на желязна руда е пропаднал, след като Северна Корея е нарушила договора.
Ако зоните бъдат разширени, това би помогнало на новия севернокорейски лидер Ким Чен Ун да развие икономиката на страната, която изпитва сериозни проблеми с изхранването на 24-милионното си население.
„Всеки благоразумен китайски инвеститор би помислил два пъти преди да вложи парите си в Северна Корея“, казва Да Джъган, директор на Института за азиатски изследвания към Heilongjiang Academy of Social Sciences в Харбин. „Има много истории за това как инвеститори са губили пари в тези зони“, допълва той.
Северна Корея и Китай поддържат две съвместни специални икономически зони близо до общата им граница – едната край Расон, а другата на два острова на река Юлу. Зоната в Расон беше създадена още през 90-те години, докато тази на река Юлу - през юни тази година.
Шънджън е първата специална икономическа зона в Китай, която от малко рибарско селище се превърна в ключов търговски център, след като Дън Сяопин позволи чуждестранните инвестиции в страната.
Базираната в Сеул, Южна Корея Trade-Investment Promotion Agency, която събира данни за търговията на Северна Корея, обяви, че през 2011 г. зависимостта на Северна Корея от Китай се е задълбочила поради увеличения севернокорейски износ на въглища и други суровини.
Китай е най-големият търговски партньор на Северна Корея, на който се падат 89% от търговския стокообмен на мизерстващата комунистическа страна.