Защо Путин залага на Китай

Руският президент Владимир Путин приключи тридневното си посещение в Китай, а пътуването му изглежда стопли отношенията между двете страни, пише изданието Caixin Online.

Като всяко взаимодействие между велики сили обаче китайско-руските връзки са неизбежно борба на интереси.

Преди посещението на Путин руският министър на външните работи Сергей Лавров описа взаимоотношенията между двете страни като „безпрецедентни“. При пристигането на руския президент китайският официоз People’s Daily публикува дълга статия от него – доста необичайно събитие.

По време на официалната си среща с Путин китайският му колега Ху Цзинтао заяви, че „по-добрите и по-задълбочени отношения между Китай и Русия са благословия са двете страни и за света“. На свой ред руският президент подчерта „руско-китайското обширно стратегическо сътрудничество, което продължава да достига безпрецедентно високо ниво“.

Съвместната декларация на двамата държавни глави и поредицата от споразумения, които последваха, създават представа за почти затрогващи руско-китайски отношения.

Посещението на Путин в Китай е осмото от 2000 г. насам. Продължителността му от 3 дни е най-голямата в рамките на поредицата му от посещения след заемането отново на президентския пост на 7 май. През миналия месец обаче той отказа да присъства на срещата на Г-8 в САЩ. А всичко това показва колко е важен Китай за Путин.

Защо е така? Казано просто, Путин има нужда от Китай. Тази нужда е дори по-голяма, отколкото бе преди 12 години при първото му посещение. Русия се бори с постигането на икономически ръст и преобразуванията в икономиката, а натрупващата се вътрешна опозиция изисква спешен отпор, докато Путин започва третия си президентски мандат.

Едно от обещанията му по време на предизборната кампания бе брутният вътрешен продукт на Русия, който по обем в момента е 11-ти в света, през следващото десетилетие да влезе сред първите 5.

Китайската икономика се забавя, но в сравнение със свиването в американската и европейските икономики изглежда доста по-привлекателна за Русия. Ако използваме китайската метафора, Путин смята да използва китайския вятър за придвижването на руската лодка напред.

В този контекст независимо от останалите проблеми – например съвместното изявление за становищата на двете страни по сирийския въпрос или подписването на други споразумения – фокусът на посещението на руския президент бе търговията.

Напоследък САЩ обявиха стратегическо военно предислоциране в азиатско-тихоокеанския регион и ръководят НАТО при разполагането на защитна противоракетна система близо до западната руска граница. Макар от НАТО многократно да подчертаха, че той не е насочен срещу Русия, Путин не е убеден в това.

Китай и Русия имат близки становища по проблемите около Сирия и Иран. Нещо повече, откакто вниманието на САЩ се насочи на изток, тънката дипломатическа игра промени отношенията между великите сили и доведе до по-тесни китайско-руски връзки.

Путин го обясни безцеремонно: „Без участието на Русия и Китай, и без да се отчитат интересите на Русия и Китай, обсъжданията и преодоляването на всеки международен проблем ще се провали“.

Зад появата на този обединен фронт обаче отношенията между двете съюзнически държави остават сдържани. Китай не е доволен, че Русия продава оръжие на Виетнам, а посещението на доведе до преодоляване на задънената улица в преговорите за природния газ.

Въпреки тези препятствия обаче посещението на Путин е знак, че отношенията между Китай и Русия се затоплят, а Москва има всички причини да се надява този процес да продължи.