Проблемът с юана е абсолютно раздут

Проблемът с курса на китайския юан и влиянието му върху световните икономически дисбаланси е абсолютно раздут, смята Стивън Роуч, бивш председател на борда на директорите на азиатския филиал на Morgan Stanley, цитиран от CNBC.

Роуч, който в момента е преподавател в Института за световните проблеми „Джексън“ към Университета в Йейл, обяснява, че текущата сметка и търговският баланс на Китай със света са много по-близо до равновесната си точка, отколкото когато и да било в близкото минало. Излишъкът по текущата сметка през миналата година се е понижил до 2,8% от брутния вътрешен продукт на страната при над 10% през 2007 г.

Според експерта проблемът е в САЩ, които имат търговски дефицит спрямо 87 държави. „В Америка е налице многостранен проблем, който не може да бъде използван за добавяне на напрежение върху китайската валута, а в САЩ имаме достатъчно многостранни проблеми, защото не спестяваме като цяло“, каза той.

„Конгресът на желае да поеме отговорността за липсата на спестявания в САЩ, за тях е много по-удобно да посочи с пръст Китай, но това няма да реши проблемите на Америка“, добави Роуч.

Търговията с Китай и курсът на юана станаха отново актуални, след като кандидатът за президент от Републиканската партия Мит Ромни обвини втората по големина икономика в манипулации, които поддържат валутата ѝ на изкуствено ниско равнище.

По данни на Световната банка износът е осигурявал 30% от китайския брутен вътрешен продукт между 2007 и 2011 г., което прави страната особено уязвима за външни икономически шокове.

Китайските политици се опитват да постигнат нов баланс в икономиката, намалявайки зависимостта от износа и увеличавайки вътрешното потребление, действайки в посока на икономика, базирана върху услугите.

Роуч посочи, че промяната ще помогне на Китай да облекчи удара от световния икономически спад, защото секторът на услугите създава с 35% повече работни места на единица БВП, отколкото производството или строителството. „Ръстът при тях може и да е по-бавен, но всъщност е с по-голямо насищане на заети за единица спрямо производството и запазват фокуса върху целите за социална стабилност, които отдавна са в основата на китайския модел“, обясни той.

Анализаторът очаква въпреки дълговата криза в еврозоната Китай да регистрира ръст между 8% и 9% през настоящата година, което е над целта на правителството за ръст от 7,5%.

Той добави, че китайските лидери трябва да използват възможността, създадена от второто икономическо забавяне само за последните 3 години, за да действат още по-бързо по отношение на постигане на нов баланс в икономиката.