Китайската икономика няма да може да спаси света

Коли - играчки, маратонки, игрови конзоли. Светът продължава да купува стоки с надпис „Made in China“. Във фабриките в Китай работниците взимат допълнителни смени, защото търсенето на стоки от страната познава само една посока – нагоре. През юли китайският износ се е повишил с 20,4% спрямо същия месец година по-рано. Търговският излишък е нараснал с 41%. Затова и новите критики от страната на Вашингтон и Брюксел заради подценената китайска валута не закъсняха, пише в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Но бумът в износа може би е към края си. „Глобалната турболентност на финансовите пазари ще доведе до свиване на търсенето от чужбина“, казва Ли Ксунлеи от Guotai Junan Securities, "и това ще има последствия и за ръста на китайския износ“. Преди всичко производителите на електроника, текстил и мода ще усетят новата криза на САЩ и Европа. Ако икономиките на САЩ и Европа растат с по един процентен пункт по-малко, ръстът в износа на Китай се свива със седем процентни пункта, за изчислили анализаторите от Deutsche Bank в Хонконг. В средносрочен план сривът в търсенето на китайски стоки ще се отрази и на операторите на пристанища и на корабостроителите. Слабостта на външната търговия ще повлияе на работния пазар и на и без това слабата консумация.

Но Пекин има и по-сериозни проблеми. За да намали влиянието на кризата от 2008 г. правителството прие конюнктурна програма без аналог – банките и кабинетът напомпаха 586 млрд. долара в икономиката. Резултатите са видими и днес – летища, от които не излитат самолети, конгресни центрове, в които не се е провел нито един форум, магистрали, по които не вървят коли. През последните години Китай изгради гигантски свръхкапацитети.

По данни на  Standard Chartered Bank само градове и общини са заели през последните няколко години между 1,5 и 2,1 трлн. долара за внушителни инфраструктурни проекти. Една трета от тях вече е била отписана, казва доклад на Standard & Poors.

Пуснатият от партията паричен потоп може да стане проблем и за банките. Между 2008 и 2010 г. сумата на отпуснатите от банковия сектор кредити нарасна от 120% от БВП до 180% от БВП. Ръст от 30 до 40 процентни пункта за пет години винаги е водил до криза, смятат анализаторите на UBS в Пекин. До 30% от китайските банкови кредити може да се окажат лоши кредити, пресметна и рейтиновата агенция Fitch.

Голяма част от парите се приземи в сектора на недвижимите имоти, който обаче страда от свръхкапацитет. Около една трета от всички производствени имоти във вътрешността на Пекин са празни. Половината от жилищните сгради в централния район Чаоянг са празни вече повече от три години, обясняват властите. За да попречат на инвеститорите да строят, властите забраниха на банките да им отпускат кредити. Те обаче се обръщат за кредити към т. нар. Trust Companies – основани от богати китайци и инвестиращи в имоти и акции.

Този път обаче Пекин няма да може да пусне отново мащабен инвестиционнен план. „Възможността на Китай, както през 2008 г. да избегне проблемите с помощта на конюнктурни програми, сега е нищожна“, пише в доклад на клона на Credit Suisse в Хонконг.

Едва ли някой експерт предрича срив на китайската икономика. По-скоро повечето наблюдатели очакват забавяне в икономическия ръст. Въпреки това никой не трябва да се надява, че Китай ще спаси света, казва Уанг Тао, анализатор на UBS в Пекин.