Австралия винаги се е ползвала с репутацията на „щастлива страна“, пише в коментар за CNBC анализаторът Дарил Гупи. Опустошителните наводнения от последните седмици обаче имат потенциала да прекъснат серията от силни години за страната, предупреждава той.
Както е известно, Австралия се бори с безпрецедентни наводнения, залели територия с размерите на Франция и Германия, взети заедно.
Възстановяването от подобно наводнение обикновено отнема години. То разрушава инфраструктурата, възпрепятства предоставянето на важни услуги, разбива бизнес мрежите. В много случаи дори не се стига до пълно възстановяване, пише Гупи.
Според него Австралия ще се възстанови, но икономическата база вече ще бъде различна.
Наводнената територия е основен световен източник на добив и производство на коксови въглища, които се използват при производството на стомана. Голяма част от добива се насочва към Китай и дори преди наводненията инфраструктурата страдаше заради овехтяване.
Със сигурност катастрофата ще има силен негативен ефект върху износа на въглища, което ще предизвика ръст в цената на суровината.
По време на десетилетията на бум в минния сектор Австралия така и не успя да свие разликата между вноса и износа си, което предизвика значителен търговски дефицит. Отпадането на голяма част от износа ще влоши ситуацията допълнително и проблемът с дефицита ще стане още по-остър.
Освен това страната ще трябва да се бори с политическата криза, която неминуемо ще дойде заради нуждата от външни капитали за възстановяване на икономиката. Голяма част от тях се очаква да дойде от Китай, който е и основна дестинация за износа на страната.
Всичко това вероятно ще има доста отрицателни последици за Австралия. Добър залог изглежда скъсяването на австралийския долар и борсата в страната.
Съществува възможност някои от добивните компании да донесат капиталова печалба, но е важно да се помни, че тя може да дойде само в случай, че тяхната продукция може да стигне до пристанищата.
Добра инвестиция може да се окаже покупката на акции на строителни компании, банки и производители на строителни материали, съветва Гупи.
Сред кандидатите за „скъсяване“ пък са застрахователните компании (поне в краткосрочен план), производителите на храни и представителите на логистиката, смята той.