Е. Левитс: Ако ще пада нова Желязна завеса, тя трябва да е по границата с Русия

Първоначално отхвърлена от мнозина като инициатива със слабо влияние върху реалния свят, Инициативата „Три морета“ става все по-актуална. Тя стартира през 2016 г. с цел да улесни развитието на енергийните и инфраструктурните връзки между 12 от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) - Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и да засили търговското и политическото сътрудничество между страните, граничещи с Адриатическо, Балтийско и Черно море.

Заедно 12-те държави представляват почти 30% от територията на Европейския съюз и 22% от неговото население, но само около 10% от неговия БВП.

Една от причините за този нисък процент е сегашното състояние на инфраструктурата, свързваща 12-те държави: по-голямата част от инфраструктурата в региона се движи от изток на запад, като възпрепятства по-голямата регионална търговия и сътрудничество.

Инициативата в последно време се движи в правилната посока, пише Emerging Europe. Тя вече има собствен инвестиционен фонд, ползва се със силна подкрепа от САЩ, все повече се разглежда от Обединеното кралство като начин за засилване на влиянието на Лондон в региона и има други страни, заинтересовани от членство, освен настоящите 12 страни членки.

Една от тях е Украйна, на която на последната среща на върха на инициативата, проведена на 20 юни в Рига, беше предложено „нов вид партньорство“, според полския президент Анджей Дуда, един от основателите на инициативата.

Румънският му колега Клаус Йоханис казва, че партньорството може да бъде предложено и на други страни с европейска перспектива, като Молдова и Грузия.

Нова желязна завеса?

На откриването на срещата на върха президентът на Латвия Егилс Левитс подчерта важността на „проучването на най-добрите начини за свързване на Украйна с останалата част от Европа“.

„Ако се спуска нова Желязна завеса, тя трябва да премине по границата с Русия, а не през нейните съседи. Днес Европа е непълна без Украйна. Европейският съюз възстанови Европа след Втората световна война и след Студената война. Сега тя трябва да продължи тази работа за мир и свобода“, коментира Левитс.

Украинският президент Володимир Зеленски, който се включи в срещата на върха чрез видеовръзка, каза, че Украйна „трябва да бъде“ член на инициативата „Три морета“.

Руската блокада на черноморските пристанища на Украйна затруднява Киев да изнася зърно, около 75 процента от което преди войната се транспортираше до външни пазари по море. Лошите инфраструктурни връзки – особено различните железопътни габарити, използвани от Украйна и Полша, затрудняват намирането на алтернативни маршрути.

„Държавите от Инициативата са нашата връзка със свободния свят. Доставката на оръжия за Украйна, доставката на гориво, транспортните потоци, зелените коридори за износ на украинска храна, миграцията на хора – всичко това работи през територията на държавите, участващи в тази инициатива“, коментира Зеленски.

Украинският президент също така посочи, че отношенията ще бъдат взаимноизгодни, като напомни на събралите се в Рига, че Украйна има едно от най-големите газови хранилища в региона. През март електрическата мрежа на Украйна – както и тази на съседна Молдова, се синхронизира с континенталната европейска мрежа, първоначално към Унгария, а след това и към Словакия и Румъния. Това би трябвало да помогне на Украйна да поддържа стабилна електрическата си система въпреки войната.

Това ще позволи на доставчиците на енергия от цялата континентална европейска мрежа (най-голямата в света, обслужваща над 400 милиона потребители) да доставят електроенергия на Украйна и Молдова, ако възникне необходимост. Това отваря и възможност за Украйна да изнася електроенергия, произведена от нейните ядрени електроцентрали.

По време на срещата САЩ обявиха ново вложение от 300 млн. долара за инвестиционния фонд на инициативата.