Докато босненските сърби продължават сепаратистката си реторика, международната общност предупреждава, че стабилността на страната е в риск.
Бъдещето на Босна и Херцеговина пак е в международния дневен ред тази седмица, след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза на председателя на председателството на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович на среща в Брюксел, че политическият диалог и практическото сътрудничество „са по-важни от всякога“ заради войната в Украйна.
Столтенберг добавя, че НАТО силно подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина и организацията „остава отдадена на евроатлантическите стремежи на страната, в полза на целия ѝ народ“, пише Emerging Europe.
Коментарите му дойдоха само ден след като лидерът на босненските сърби Милорад Додик каза, че е настъпил моментът за „мирно разделяне“ на страната. Той обвинява бошняците, че използват войната в Украйна, за да застанат на страната на западните сили с цел „доминиране“ над сърбите и хърватите.
„Конкретни стъпки към помирението“
Генералният секретар на НАТО подчертава значението на единните структури на Босна и Херцеговина, включително нейните въоръжени сили, една от най-силните мултиетнически институции в страната.
Той посочва, че тези институции са абсолютно жизненоважни за стабилността на страната и трябва да бъдат запазени. „Призовавам всички страни да спрат разделителната реторика и да предприемат конкретни стъпки към помирение“, коментира той.
Междувременно Джаферович казва, че „за съжаление, в Босна и Херцеговина има руско влияние и ние трябва да се отнасяме адекватно към него. От руска страна идват открити заплахи… че Босна ще бъде изправена пред последствия, ако продължи по пътя си към НАТО“, каза той.
През март Москва заяви, че ще реагира, ако Сараево предприеме стъпки за присъединяване към НАТО, което тя би възприела като враждебен акт.
Миналата седмица Додик каза на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че Босна трябва да запази неутралитет и да не се присъединява към санкциите на ЕС срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна.
„Освен че показваме солидарност с Европейския съюз в това отношение, смятам, че бихме могли да имаме сериозни икономически последици, които ще бъдат многократни в сравнение със страните от ЕС, които имат механизми за колективна сигурност“, коментира Додик.
Тристранното председателство на Босна не е възприело обща позиция относно войната в Украйна, но бошняци и хървати осъждат категорично руската инвазия и подкрепят всички решения на ЕС.
Инвестиционен дневен ред
На 26 май външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс посети босненската столица Сараево, където коментира, че не трябва да има „отстъпление“ в подкрепата за Украйна и предупреди за „мира“ на руския президент Владимир Путин.
Тръс потвърди ангажимента на Обединеното кралство към мира и стабилността на Западните Балкани, като обяви планове за задълбочаване на сигурността и икономическото си партньорство с Босна и Херцеговина.
Един от проблемите на Дейтънското споразумение, с който приключи войната в региона, е че то създаде държава в държавата - контролираната от сърбите Република Сръбска, в момента водена от Додик. Тя включва ериторията, на която (според международните съдилища и трибунали) босненските сърби са извършили геноцид над предимно мюсюлманско население.
Като се обърна директно към сецесионистите в Босна и Херцеговина, след като миналия месец санкционира две политически фигури (една от които Додик) за тяхното дестабилизиращо поведение, Тръс коментира: „Бъдещето на Босна и Херцеговина е в суверенитета и самоопределението, в по-голямо партньорство с НАТО и страни като Обединеното кралство“.
Тръс коментира още, че Великобритания се стреми да мобилизира 100 млн. щатски долара инвестиции в Западните Балкани до 2025 г. чрез програма за инвестиционни партньорства.