Вучич: Бяхме под санкции и не вярваме в тях

Едва ли има чуждестранен политик, който да познава Владимир Путин по-добре от сръбския президент Александър Вучич. Сърбия осъди руската агресивна война в Украйна, но страната. кандидатка за членство в ЕС, която, наред с другото, зависи на 100% от руския газ, не подкрепя санкциите на съюза. Едно интервю на Вучич за германския Handelsblatt всъщност представлява и разговор за трудността да не се оставиш да бъдеш привлечен от някоя от страните.

Вучич, който досега се е срещал с Владимир Путин 19 пъти, твърди, че руският президент не е обсъждал с него намеренията си за Украйна. „Видях го за последен път на 25 ноември миналата година. Тогава говорихме по темата за Украйна само няколко минути“, признава сръбският президент.

Запитан дали разбира защо руският президент действа по този начин, Вучич казва, че чете и чува това, което той казва. „Той посочва мотивите си. Но това не означава, че можем да оправдаем действията в Украйна“. Сръбският държавен глава разбира например опасенията му за разширяването на НАТО на изток. „Независимо от това: Сърбия и аз осъждаме нарушаването на международното право и войната в Украйна“, категоричен е Вучич.

На упрека, че Сърбия не се присъединява към международните санкции и изпраща смесени сигнали, държавният глава отговаря, че се чувства задължен да подкрепя международното право. „Не забравяйте, че през 1999 г. НАТО ни нападна в нарушение на международното право и без мандат на ООН и ние пострадахме много. И поради тази причина Сърбия също се присъедини към двете резолюции на ООН и осъди войната в Украйна“.

Сърбия била съгласна с европейците относно характера на конфликта в Украйна. „И не беше лесно, предвид вътрешната ни ситуация, да се позиционираме толкова ясно. Но що се отнася до санкциите: ние бяхме жертви на санкции в продължение на десетилетия, не вярваме в политиката на санкции. Сред страните от ЕС все още се обсъжда например ембарго върху петрола или газа. Имаме свои собствени интереси. А ние все още не сме част от ЕС. За съжаление“, признава още Вучич.

Той пояснява, че Сърбия е неутрална само във военно отношение, но не и в политическо отношение.

„За мнозина беше изненада, че ясно заявихме, че войната в Украйна е нарушение на международното право. Но независимо дали Сърбия ще се присъедини към санкциите, или не, това не впечатлява никого в Русия. От друга страна, ние имаме своите национални интереси по отношение на Косово и други въпроси, по които Русия подкрепя нашата позиция. Досега Русия и Китай ни подкрепяха в Съвета за сигурност на ООН. Но в същото време ние ясно сме стъпили по пътя към ЕС - и това е и остава нашата стратегическа цел. Ето защо идвам в Германия“, каза още Вучич, който е на посещение във федералната република.

Същевременно Вучич признава, че е обезпокоен от спада на доверието на сърбите към ЕС. „Ситуацията е сложна. Мнозинството от 42% от сърбите са против действията на Русия. Само 35% смятат, че Русия е взела правилно решение, нахлувайки в Украйна. 76% от сърбите са против санкциите срещу Русия. И за първи път, ако утре се проведе референдум за присъединяването на Сърбия към ЕС, 44% ще гласуват против, а само 35% - за“, казва той.

Причината според него е една – настояването на съюза Сърбия да признае Косово за независима държава. „На много сърби това им е омръзнало. Защото в същото време те виждат напълно различен подход от същите западни сили в Украйна днес. Те имат усещането, че тук се прилагат двойни стандарти. Въпреки това казвам ясно: ние продължаваме да сме твърдо на пътя към ЕС“.

Друг от проблемите за спадащото доверие към ЕС е продължителният процес. „Вече повече от 20 години сме в процеса на прием. А Сърбия има по-добри показатели и стойности от България например през 2007 г., когато беше приета в ЕС. Във всеки случай вече не мога да обяснявам на сърбите, че все още нямаме реален статут на кандидат“, казва Вучич с горчивина. И все пак се надява, че дискусията за членството на Украйна в ЕС може да бъде чудесна възможност и за Сърбия.

„На това се надяваме - както и на Олаф Шолц и неговите думи за ускоряване на разширяването на ЕС и за възприемане на страните от Западните Балкани като част от ЕС. И тук не говоря само за Сърбия. Това е, от което се нуждаем всички тук, в региона, е едно: ясни и постижими цели“, заключава Вучич.