Борис Джонсън се облегна на Чърчил в речта си пред парламента на Украйна

Позовавайки се на думите на Уинстън Чърчил, британският министър-председател Борис Джонсън обеща във вторник да изпрати повече оръжия на Украйна в нейната кампания за отблъскване на руското нашествие.

В първото обръщение на западен лидер към украинския парламент от началото на войната Джонсън направи паралел с решимостта на Великобритания срещу нацистите по време на Втората световна война.

„Когато моята страна беше изправена пред заплахата от инвазия по време на Втората световна война, нашият парламент - подобно на вашия - продължи да заседава по време на целия конфликт", каза Джонсън пред украинските депутати чрез видеовръзка.

„И британският народ показа такова единство и решителност, че ние помним времето на най-голяма опасност като нашия най-добър час“, каза Джонсън.

Речта повтаря призива на Чърчил към британската нация от юни 1940 г., когато той призовава страната да се бори с нацистите в своя „най-добър час". Бивш журналист, Джонсън написа навремето книга за Чърчил.

От началото на руската инвазия в Украйна британският премиер се позиционира като близък съюзник на украинския президент Володимир Зеленски на Запад, насърчавайки съюзниците да затегнат санкциите срещу Русия, като същевременно вкарва повече оръжия в Украйна.

Сега 57-годишният британски лидер жъне плодовете на това, че отрано и открито бе поддръжник на Украйна.

„Той беше един от малкото, ако не и единственият сред европейските лидери, който открито описа Русия като истинска заплаха за свободата и демокрацията и похвали украинците", казва пред WSJ Торнике Гордадзе, бивш министър от грузинското правителство, който сега работи в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст.

През последните два месеца Обединеното кралство се присъедини към САЩ в засилването на натиска върху Кремъл, помагайки на други западни държави да изострят позициите си срещу Русия, казват официални лица и анализатори. Сега британското правителство иска Русия да бъде изхвърлена изцяло от Украйна.

„Украйна ще победи", заяви Джонсън във вторник. “Украйна ще бъде свободна".

Великобритания е предоставила на Украйна помощ в размер на около 2 млрд. паунда (2,5 млрд. долара). Тя е дарила около 6000 противотанкови ракети и играе важна роля в осигуряването на оръжия, докато Украйна участва в жестоката война в Донбас. Във вторник Обединеното кралство предложи 300 млн. паунда за допълнително оборудване на украинската армия.

Войната се оказа навременна политическа придобивка за британския лидер. Преди инвазията на руския президент Владимир Путин Джонсън беше изправен пред бунт сред своята Консервативна партия заради обвинения, че е нарушил правилата за блокиране заради пандемията, за да посети няколко социални събития на „Даунинг стрийт“.

Призивите към него да се оттегли затихнаха, като няколко депутати се позоваха на важността да не се сменят лидери в разгара на война. Проучване на Ipsos Mori от вторник показа, че 58% от британците одобряват начина, по който Джонсън се справя с кризата в Украйна.

Той не винаги е бил толкова ястребово настроен по отношение на Русия. След като стана министър на външните работи на Обединеното кралство през 2016 г., той ръководеше опита за възстановяване на отношенията с Кремъл.

Възгледите на Джонсън по отношение на Русия се втвърдиха през 2018 г., след като правителството на Обединеното кралство обвини Москва, че е извършила химическа атака на британска територия, в резултат на която загина британски гражданин, а бивш руски двоен агент беше настанен в болница.

Джонсън помогна и за координирането на експулсирането на няколко десетки руски дипломати на Запад в отговор на това. Русия отрича да е замесена.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз - проект, подкрепян от Джонсън - доведе до преосмисляне на външната политика. След Brexit Великобритания се представя като по-активен защитник на демократичните ценности. Представителите на Обединеното кралство видяха в участието в Украйна начин да докажат на администрацията на Байдън, че са надежден партньор. Твърдата ѝ позиция по отношение на Русия е подпомогната от факта, че тя не разчита на доставките на руски природен газ и петрол.

От 2015 г. Обединеното кралство обучава войски в Украйна. Месец преди нахлуването на Русия Обединеното кралство започна да доставя противотанкови ракети на Украйна. Нейните разузнавателни служби работиха в тясно сътрудничество със САЩ, за да разкрият намеренията на Русия. В рамките на няколко часа след руската атака Джонсън заяви, че Путин „трябва да се провали" и започна да лобира за отрязване на руските банки от платежната мрежа Swift.

Според служители Джонсън и Зеленски са установили близки работни отношения. В началото на руската инвазия те разговарят почти ежедневно. Миналия месец Джонсън посети Киев, където двамата мъже вечеряха печено говеждо, след като се разходиха из центъра на града. Зеленски е похвалил Джонсън и му е предложил възможността да говори пред украинския парламент, Върховната рада.

За Великобритания дългосрочните цели на войната са размити. Наскоро Джонсън заяви, че е реалистично конфликтът да продължи повече от година. Според официални лица все още се счита, че най-вероятният изход е постигане на споразумение чрез преговори. Като минимум британското правителство иска Русия да бъде изтласкана обратно до позициите си преди нахлуването в Украйна, но признава, че в крайна сметка Украйна сама трябва да определи какво е готова да приеме, казват официални лица.

Наред с това Обединеното кралство иска да бъде въведен съвременен план „Маршал" за възстановяване на разрушената икономика на Украйна.

Междувременно в Обединеното кралство блясъкът на глобалните подвизи на Джонсън започва да избледнява. Според социолозите местните избори в Англия в четвъртък могат да се развият зле за партията му и да насочат вниманието на депутатите към по-важни вътрешни проблеми. Проучване на Ipsos Mori от миналата седмица показа, че за избирателите инфлацията и опасенията за повишаване на разходите за живот засенчват притесненията за Украйна.

„Той отново е в сериозни затруднения", казва Робърт Хейуърд, член на Камарата на лордовете от Консервативната партия и социолог.

Въпреки това Джонсън казва, че светът трябва да продължи да наказва Русия.

„Ние колективно не успяхме да наложим тогава санкциите, които трябваше да наложим на Владимир Путин", казва той. „Не можем да допуснем същата грешка отново“.

Междувременно повечето от 100 души, които бяха евакуирани във вторник от стоманодобивния завод "Азовсталь" в Мариупол, обсаден от руската армия, стигнаха във вторник до град Запорожие. Според Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), който придружава конвоя с бежанци във вторник заедно с представители на ООН, някои от тях са ранени.

По данни на Червения кръст други хора също са напуснали стоманодобивния завод и са се отправили към други дестинации. „Огромно облекчение е, че някои цивилни, които страдаха в продължение на седмици, вече са на свобода", заяви президентът на МКЧК Петер Маурер.

До уикенда с международна помощ от мястото вече са спасени над 120 души. Твърди се, че до края там са се задържали 200 цивилни. До края на седмицата повече от 120 цивилни са успели да се измъкнат. Запорожие, което е под украински контрол, се намира на около 230 км северозападно от Мариупол.

Във вторник вестник "Украинска правда" цитира думите на заместник-командира на украинския полк „Азов" Святослав Паламар: „Цяла нощ ни бомбардираха от въздуха (...), а сега „Азовсталь" е щурмувана". При последните руски атаки са убити и двама цивилни.

Първоначално нямаше официално потвърждение от руската страна. Държавната информационна агенция „Риа Новости" съобщи, позовавайки се на Министерството на отбраната, че бойците на "Азов", установили се на територията на завода, са се възползвали от прекратяването на огъня, за да се върнат на огневите си позиции. В момента те са атакувани с артилерия и от въздуха.

Руските войски очевидно са започнали да щурмуват стоманодобивния завод във вторник. Това съобщават украински медии, като се позовават на украински бойци в завода. Мариупол е до голяма степен разрушен и е под руски контрол. Украинските бойци обаче са се окопали в стоманодобивния завод.

Руският президент Владимир Путин може да обяви военно положение в Русия и да нареди обща мобилизация само след няколко дни според спекулации на американския канал CNN и няколко украински медии. Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Буданов също говори за руската подготовка за открита мобилизация на войници и резервисти. Няма доказателства за това. Досега Русия официално пропагандираше само „специална операция" в Украйна.

Кремъл засега не реагира на слуховете. Сега много хора с нетърпение очакват речта на Путин на традиционния военен парад на 9 май в Москва, с който Русия всяка година отбелязва победата над хитлеристка Германия през 1945 г. Наблюдателите смятат, че сраженията може да се засилят, тъй като руските войски напредват изключително бавно си в настъплението в Източна Украйна.

Руското ръководство посочва предполагаемата „денацификация" на Украйна като една от своите цели. Това е един от претекстите, под които Путин започна инвазията в Украйна. Целта му обаче предизвика възмущение.

В крайна сметка украинският президент Володимир Зеленски е от еврейски произход. Освен това в Украйна живеят около 10 000 оцелели от Холокоста в Германия, някои от които са избягали в Германия или дори са загинали в резултат на руския обстрел.

Путин налага нови ответни санкции - ЕС подготвя петролно ембарго

Във вторник руският президент Владимир Путин подписа указ за ответни икономически санкции срещу Запада. Указът е в отговор на "неприятелски действия на някои чужди държави и международни организации", съобщи президентската канцелария в Москва.

Съгласно постановлението Русия забранява износа на продукти и суровини за лица и организации, на които е наложила санкции. Той също така забранява бизнес отношенията с чуждестранни физически и юридически лица, засегнати от ответните санкции на Русия, и позволява на руските бизнес партньори да откажат да поемат задължения към тях.

Не са предоставени никакви подробности. Според съобщенията правителството разполага с десет дни, за да изготви списък със санкциите и имената на засегнатите лица и компании.

В същото време Европейската комисия подготвя предложение за нов пакет от санкции срещу Русия, „включително и за отказ от руския петрол", както заяви германският министър на икономиката Роберт Хабек (Зелени). Все още обаче няма признаци за общ подход на всички държави от ЕС към планираното петролно ембарго на ЕС.

След Унгария във вторник и Словакия даде да се разбере, че не е готова за бързо спиране на доставките и засега не може да се справи без руски петрол. Словашкият министър на икономиката и заместник-ръководител на правителството Рихард Сулик поиска правила за изключения. Понастоящем Словакия получава почти целия си петрол от Русия.

Унгария, която също е силно зависима от руския внос, заплаши да отхвърли санкциите срещу настоящия внос на руски нефт и газ. Възможно е и двете страни да получат освобождаване с по-дълъг преходен период. Очакваше се ЕК да представи предложението си за нов пакет от санкции срещу Русия във вторник или най-късно в сряда.

Преди това Германия беше заявила, че е възможно да се наложи петролно ембарго. Според Хабек делът на руския петрол в потреблението на петрол в Германия е спаднал от 35 на 12 процента от началото на войната срещу Украйна. Почти цялото останало количество се насочва към рафинерията PCK в Шведт, която се управлява от руската компания „Роснефт“.

Краде ли Русия ресурсите на Украйна?

По данни на Киев Русия е изнесла досега 400 000 тона зърно от окупираните територии на Украйна. Това е около една трета от запасите от зърно в областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, заяви заместник-министърът на земеделието Тарас Висоцки по украинската телевизия. Преди войната, казва той, там са били складирани около 1,3 милиона тона зърно за ежедневна доставка, но също и за сеитба. „Там не е имало стратегически резерви", каза Висоцки според данните, публикувани в сряда вечерта. Според него, ако запасите от зърно намалеят още повече, гладът в тези райони ще бъде неизбежен.

Принудителното извозване на зърно е исторически болезнен въпрос между украинци и руснаци. Когато съветският диктатор Йосиф Сталин принуждава селяните да работят в колхози и конфискува зърното със сила, през 1932/33 г. в Украйна около четири милиона души умират от глад. Смъртни случаи има и в Южна Русия и Казахстан. Украйна смята изкуствено създадения глад, така наречения Голодомор, за геноцид, организиран от Москва.
Междувременно през нощта Русия продължи с опитите да спре доставките на западни оръжия с масиран ракетен обстрел над украински железопътни съоръжения. Шест железопътни гари в Западна и Централна Украйна са пострадали във вторник, съобщи държавната железопътна компания. Няма пострадали сред служителите или пътниците. Четиринадесет пътнически влака са били временно забавени. Ракетите са поразили и три подстанции в западния украински регион Лвов и една в Закарпатските планини на границата с Унгария. Съобщава се, че те са имали за цел да засегнат и електрозахранването на железницата.

Според украинските военновъздушни сили Русия е изстреляла повече от 20 ракети и крилати ракети по почти всички части на Украйна. Много от ракетите са били изстреляни от бомбардировачи с далечен обсег над Каспийско море, се казва в съобщението. Това е една от най-тежките вълни от нападения след руската инвазия на 24 февруари.

От политическа гледна точка президентът Володимир Зеленски тълкува нападенията като знак за безсилието на Москва. „Очевидно е, че руските военни реагираха изключително нервно на днешните ни успехи", заяви Зеленски във вечерното си видеообръщение в Киев. Той съобщава за нападения с ракети над Лвов, Виница, Одеса, Киевска област и покрайнините на Днепър.

Според местния губернатор в източния украински регион Донецк при руски обстрел са загинали 21 цивилни. Павло Кириленко съобщи в социалните мрежи, че 27 души са ранени. Това е най-големият брой жертви в региона за един ден след нападението срещу железопътна гара в град Краматорск миналия месец, при което загинаха над 50 души.