Централните банки в Източна Европа са изправени пред тежки решения за инфлацията

Война, политическо напрежение и влошаване на макроикономическите перспективи поставят на изпитание уменията на централните банки в Унгария, Полша и Румъния. Те се прибавят към третото голямо изпитание за региона след финансовата криза през 2008 г. и прехода от комунизъм към пазарна икономика през 90-те години на миналия век, пише Financial Times.

Месец след месец централните банки повишават лихвите, за да намалят инфлационния натиск, който вече нарастваше преди нашествието на Русия в Украйна, започнало през февруари, да тласне нагоре цените на петрола, газа, металите, храните и изкуствените торове. Но реалните лихви остават дълбоко на отрицателна територия, признак, че ще са необходими още повишения, за да се ограничат или закотвят очакванията за инфлация.

За централните банки въпросът е колко високо и бързо да вдигнат лихвите, без да навредят на възстановяването на икономиката след пандемията, което се очертаваше преди февруари. За съжаление, някои фактори, които може да улеснят задачата им, са извън контрола им.

Централните банки в региона трябва да управляват инфлацията, без да увеличават прекомерно разходите за обслужване на дълга, отбелязаха миналата седмица Якоб Сувалски и Левон Камерян от Scope Ratings. „Очакванията за инфлацията се повишават. Волатилността на валутата ще се запази на фона на възможно изтичане на капитали, което ще подложи на натиск резервите с чуждестранна валута, въпреки че централните банки затягат паричната политика“, допълниха те.

Унгария е особен случай. Централната банка на страната повиши базовата си лихва със сто базисни пункта миналия месец до 4,4%, но годишната инфлация в момента е 8,5%. Централната банка счита, че средната инфлация тази година ще бъде между 7,5% и 9,8%.

Явно е, че предстоят още повишения. Петер Вировац от ING вижда възможност за положителна лихва до края на тази година, което вероятно ще означава с 9 на сто по-висока. Но централната банка на Унгария не работи заради политически вакуум.

Преди парламентарните избори този месец унгарското правителство привлече избиратели с щедри обещания за социални придобивки, повишаване на заплатите и намаляване на данъците. Тези мерки увеличиха бюджетния дефицит на Унгария, а свързаните с войната в Украйна разходи го подлагат на още по-голям натиск.

В началото на март форинтът се понижи до рекордно дъно от 400 за едно евро. Цената му се стабилизира оттогава, но за да успокои инвеститорите, правителството трябва да овладее публичните разходи. Но понижаването на разходите и рязко по-високите лихви, съчетани с липса на достъп до възстановителния фонд на ЕС, ще подложат унгарската икономика на значителен натиск.

Годишната инфлация в Полша достигна 11% миналия месец и се очаква да се установи на подобно средно ниво за цялата година. На 6 април централната банка на страната повиши основната си лихва със сто базисни пункта до 4,5%. Адам Антониак от ING прогнозира, че ще повиши лихвите до 6,5% тази година и 7,5% през 2023 г.

Така че лихвите може да останат отрицателни тази година, въпреки че нараства натискът върху фискалната страна. Войната в Украйна генерира повишени разходи за отбрана и образование, както и за здравеопазване и социални осигуровки за над 2,5 млн. бежанци, които пристигнаха в Полша до началото на април.

Освен това правителството планира да намали данъка върху доходите от 17% на 12% и да въведе други данъчни придобивки. Подобни мерки може да направят задачата за управление на очакванията за инфлацията особено неотложна. Адам Глапински, гуверньор на централната банка, правилно посочва силните основи на полската икономика. За да ги защити, той може да повиши лихвите по агресивно от очакванията на някои инвеститори.

Годишната инфлация в Румъния се ускори до 10,2% през март, но основната лихва е само 3% въпреки повишението с 0,5 процентни пункта в началото на април. Икономисти очакват средна инфлация тази година от около 9 на сто. За Румънската национална банка затруднението е, че по-високите лихви изглеждат необходими, но икономическият растеж отслабва.

Икономиките на Централна и Източна Европа са уязвими на последиците от войната в Украйна. За да ги защити, регионът се нуждае от централни банки, които искат да овладеят инфлацията, но също и от правителства, които искат да вземат тежки решения за разходите и отношенията с ЕС.