Бомбардирани заводи и пристанища: драматичната ситуация в украинската икономика

Световната банка очаква брутният вътрешен продукт на Украйна да се срине с 45% през тази година. Но „може да стане много по-лошо", предупреждава украинският бизнесмен Тарас Кириченко. Всички украински пристанища „са затворени", както казва той пред Handelsblatt, а тежката промишленост, разположена главно в източната част на страната, до голяма степен бездейства.

Предприемачът, който се е преместил от столицата Киев в по-безопасната Западна Украйна, е член на надзорния съвет на логистичната компания „Нова Почта“, а доскоро е бил и в надзорните съвети на държавната спестовна банка „Ошадбанк“ и други финансови институции. Затова той има добра представа за икономиката в родината си: и там вижда „колосални сривове".

Заместник-ръководителят на правителството и министър на икономиката Юлия Свириденко посочва сумата от 565 млрд. долара. Тя казва, че толкова е струвала войната на страната ѝ досега и че толкова е коствала руската инвазия. Това включва очаквания спад на БВП от 112 млрд. долара, разрушена инфраструктура на стойност 119 млрд. долара и 48 млрд. долара пропуснати държавни приходи. Освен това има 90,5 млрд. долара за разрушени апартаменти и частни домове, както и 80 млрд. долара за загуби на предприятия и много други.

Наталия Шаповал, заместник-председател на Киевската школа по икономика (KSE), оценява разходите на страната си за войната на 10 млрд. долара месечно. Всеки ден се прибавят нови суми за ремонт на разрушени пътища, взривени газопроводи и водопроводи, прекъснати електропроводи и бомбардирани електроцентрали.

Русия умишлено разрушава гражданската инфраструктура, казва Максим Тимченко, главен изпълнителен директор на най-голямата частна енергийна компания „Дтек“. Междувременно 900 хил. домакинства бяха включени отново към електропреносната мрежа, но повече от 1,5 милиона домакинства са без електричество, отопление и топла вода от седмици.

Разграбени или обстрелвани с ракети магазини

Войната е довела до това, че 35% от украинските компании са били принудени да спрат напълно работата си, казва Шаповал, позовавайки се на бизнес проучване на KSE. Една пета от компаниите са намалили производството си наполовина, а други 28% - с пет до десет процента.

„Много от магазините ни бяха ограбени, складовете - ограбени или обстрелвани с ракети", съобщава собственикът на „Ало“ Дмитрий Деревицки. От 340 магазина неговата верига за мобилни телефони и електроника е трябвало да затвори около половината, но след като руската армия се оттегля около Киев, почти 200 от тях вече са отворени.

Той казва, че се е наложило да съкрати повече от половината от персонала си, а много магазини трябва да затворят, тъй като продажбите вече не плащат наемите. „За цената на един магазин инвеститор иска да купи целия ми бизнес", коментира състоянието на бизнеса в страната Владислав Чечекин, най-големият акционер във водещата украинска интернет търговска верига „Розетка“.

Руската атака бушува в райони на Украйна или заплашва провинции, в които се произвежда половината от брутния вътрешен продукт на Украйна. Там са големите стоманодобивни заводи, там са машиностроителите и там са огромните полета, на които се отглеждат пшеница, царевица и слънчоглед.

Вагони, натоварени с пшеница, желязна руда и стоманени слитъци

Украйна е лидер на световния пазар по износ на ръжено и слънчогледово масло. Но нито семената могат да бъдат посяти, нито да бъдат доставени. Износът през морските пристанища към момента не е възможен. Руснаците са превзели пристанището Бердянск, а вероятно и пристанищния град Мариупол.

Черноморското крайбрежие е минирано, има нападения срещу Одеса и Николаев. Това е катастрофална ситуация, като се има предвид, че през 2021 г. износът представляваше една трета от БВП на Украйна.

Сега повече от 24 хил. вагона са блокирани на границите с Полша, Унгария, Молдова, Румъния и Словакия - напълно натоварени с пшеница, желязна руда и стоманени слитъци. Стоките, които преди това са били изнасяни през пристанищата, сега трябва да се пренатоварват трудоемко от украински на европейски жп линии (те са с различна ширина). Липсват и вагони, и персонал.

„Опитът ни да увеличим използването на камиони се проваля поради липсата на превозни средства и персонал", съобщава пред Handelsblatt предприемачът Кириченко. Времето за доставка се е увеличило значително, а изборът на продукти вече е ограничен.

Едва ли е изненадващо: руската армия е унищожила до голяма степен фабриките за шоколадови и хлебни изделия на Mondelez (производител на Tuc, Milka, Oreo, Halls, Dirol) в североизточната област Суми, недалеч от границата с Русия, съобщава кметът на Тростянез Юрий Бова след превземането на града от украинските сили.

Миналата година състоянието на Ринат Ахметов се оценяваше на 7,6 милиарда долара. Сега то е само четири милиарда, но той все още е най-богатият украинец.

Милиардерът „определено иска да съди Русия и да поиска компенсация за всички загуби, причинени от руската агресия. Сигурен съм, че Украйна ще поиска и ще получи репарации в пълен размер", казва собственикът на индустриалния конгломерат System Capital Management (SCM). Той контролира голяма част от украинската стоманодобивна промишленост, енергийната компания „Дтек“, банки, застрахователни компании, телекомуникационни компании и други отрасли и сектори на услугите.

Работниците от стоманодобивния завод в Мариупол са бомбардирани

„Те умират от жажда и измръзване - това е геноцид", казва Ахметов за служителите на стоманодобивните си заводи „Азовстийл“ и „Илич“, които са бомбардирани от Русия почти ежедневно в пристанищния град Мариупол.

Компанията е успяла да изведе хиляди работници от Мариупол, но в никакъв случай не всички. Ахметов пояснява: ако руската армия превземе Мариупол, той няма да възобнови работата на заводите си при окупаторите.

Лакшми и Адитя Митал, индийските милиардери, които управляват най-големия украински стоманодобивен завод Arcelor Mittal Krywy Risch в Централна Украйна, се опитват да направят точно това: те са взели решение за частично увеличаване на мощността на доменните пещи, съобщават в писмо до работниците. „Страната и нейните граждани трябва да имат надежда и вяра, че икономиката отново ще заработи", пишат те.

Експертите на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), специализиран  изследванията за Източна Европа, говорят за „забележителната устойчивост" на украинската банкова система и оценяват високо намаляването на корпоративните данъци до два процента. Това помага на компаниите да продължат да работят.

В същото време обаче това решение предизвиква дълбоки дупки в държавния бюджет. За да се запази Украйна финансово жизнеспособна, Западът ще трябва да помогне с милиарди. Само по данни на Световната банка в момента тя подготвя пакет от помощи за Украйна в размер на 1,5 млрд. долара. Това трябва да покрие неотложни разходи като заплати за болничния персонал, пенсии и социални помощи, заяви във вторник президентът на Световната банка Дейвид Малпас.