Световната банка: Икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина

Според Световната банка икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през тази година, тъй като руската инвазия и последиците от „дълбоката хуманитарна криза" се отразяват негативно на конюнктурата.

Предвид блокадата на черноморските пристанища в южната част на Украйна и разрушенията, нанесени на промишлеността в източната част, се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на разкъсваната от войната страна да се свие с около 45% през 2022 г.

Базираната във Вашингтон организация заяви, че Русия също ще изпадне в рецесия, а много страни около Украйна ще изпитат сериозни затруднения, като някои от тях ще бъдат принудени да потърсят външна помощ от международни агенции, за да предотвратят неизпълнението на съществуващите дългове.

„Войната оказва опустошително въздействие върху човешкия живот и причинява икономически разрушения и в двете страни и ще доведе до значителни икономически загуби в региона на Европа и Централна Азия и в останалата част на света", се казва в прогнозата на Световната банка, публикувана в неделя (местно време).

Тази седмица банката и Международният валутен фонд (МВФ) ще бъдат домакини на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на годишните си пролетни срещи.

Очаква се президентът на Световната банка Дейвид Малпас и ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева да заявят, че възнамеряват да предложат допълнителна финансова подкрепа на засегнатите от инвазията страни, много от които страдат от спираловидно нарастване на разходите за храна, предава Ройтерс.

Миналия месец Кристалина Георгиева заяви, че е малко вероятно войната да предизвика световна финансова криза, но предупреди за тежка рецесия в много страни, близки до конфликта.

Банката заяви, че вторият голям шок в рамките на две години след пандемията ще доведе до 4,1% спад на икономическото производство в региона - два пъти по-силен от рецесията през 2020 г., предизвикана от кризата заради пандемията на коронавируса.

Регионалните данни на Световната банка за Европа и Централна Азия се простират от Ирландия на запад до Руската федерация на изток, но докладът се фокусира върху нововъзникващите и развиващите се страни в Централна и Източна Европа, Балканите, Турция и бившите съветски републики.

В доклада се посочва, че последиците от войната ще засегнат най-тежко много от бившите съветски републики и много от тях ще бъдат принудени да търсят допълнителни заеми от Световната банка и МВФ, за да останат платежоспособни.

Банката заяви, че кредитирането на Узбекистан, Таджикистан и Киргизката република вече е поскъпнало по време на пандемията, въпреки че подчерта, че Таджикистан и Киргизката република са най-уязвими и се нуждаят от допълнителни пакети финансова помощ.

Прогнозите са, че икономиката на Руската федерация ще се свие с 11,2 % през тази година, докато производството на страните от Източна Европа - включително Молдова, Беларус и Украйна - се очаква да бъде с 30,7 % по-ниско. 

Икономиката на Украйна, която зависи в голяма степен от селското стопанство, може да бъде допълнително засегната, ако руските сили прекъснат целия достъп до Черно море, се казва в доклада.

За България няма промяна спрямо предишната прогноза – ръст от 2,6% за 2022 г. и ускоряване до 4,3% през 2023 г.

Молдова вероятно ще бъде една от най-засегнатите от конфликта държави не само поради физическата си близост, но и поради присъщата си уязвимост като малка, нямаща излаз на море икономика, с тесни връзки както с Украйна, така и с Русия. Силната зависимост от вноса за задоволяване на хранителните и енергийните нужди прави Молдова уязвима към прекъсвания в доставките на храни, енергия и стоки от Украйна и Русия, като на Украйна се падат повече от 40% от общия внос на пшеница в страната. Освен това Източна Европа е силно зависима от природния газ за задоволяване на енергийните си нужди - в Беларус и Молдова природният газ съставлява повече от 50 % от общите енергийни доставки, като 100 % от природния газ се внасят от Русия. Макар че Беларус ще бъде защитена поради двустранните споразумения с Русия, очаква се смущенията във вноса да увеличат ценовия натиск в други страни, което от своя страна ще намали конкурентоспособността на фирмите и доходите на домакинствата, особено на бедните.

Спадът в доверието, повишената политическа несигурност и влошените перспективи пред руската икономика се очаква да окажат неблагоприятно въздействие върху вътрешното търсене в Източна Европа. Русия е значителен източник на финансиране за Източна Европа, като на нея се падат съответно 31% и 20% от преките чуждестранни инвестиции в Беларус и Молдова и 12% от портфейлните потоци към Беларус. Потреблението също ще бъде силно засегнато - близо 50 % от паричните преводи в субрегиона идват от Русия, като Молдова също е уязвима от смущения в паричните преводи от Украйна, на която се падат 15% от общите парични преводи.

А и притокът на бежанци към Молдова е голям. От началото на войната границата са пресекли около 390 хил. бежанци, което се равнява на около 15% от населението на страната. Въпреки че повече от три четвърти от тях са преминали към Европейския съюз, оставащият приток на бежанци вероятно ще има допълнителни фискални разходи, което ще намали ресурсите за дългосрочните приоритети за развитие. Голямата бежанска вълна може да създаде предизвикателна социално-икономическа среда в средносрочен план, особено ако много мигранти останат, но не успеят да намерят възможности за заетост.

В Турция - втората по големина икономика в региона след Русия - се очаква растежът да се забави рязко през 2022 г. до 1,4% - доста под темпа на потенциалния растеж. Войната в Украйна изостря вътрешните проблеми, които предшестваха конфликта, включително свиването на инвестициите и рязкото повишаване на политическата несигурност, след като многократното намаляване на лихвените проценти подхрани почти 20-годишната инфлация от 54,4% и предизвика спад на лирата до нови рекордно ниски нива спрямо щатския долар. Войната доведе до по-нататъшно покачване на цените на суровините и се очаква да породи допълнителен инфлационен натиск в Турция, което допълнително ще ерозира реалните доходи и ще отслаби потреблението.

Руско-украинската война вероятно ще окаже неблагоприятно въздействие върху турския туризъм, като се има предвид, че посетителите от тези страни представляват около една четвърт от общия брой туристи. Чрез въздействието си върху политическата несигурност инвазията може допълнително да отслаби доверието и инвестициите, да ускори изтичането на средства и да окаже допълнителен натиск върху лирата. Важни връзки по веригата за създаване на стойност в Турция биха могли да бъдат допълнително напрежение, тъй като войната прекъсва транзитните маршрути, нарушава търговията и увеличава цените на превозите.

Непосредственото въздействие на войната върху Турция се изразява главно в пренасянето на по-високите цени на суровините върху инфлацията, което задълбочи макроикономическите дисбаланси в Турция.

Страната е зависима от вноса на енергийни ресурси, като около 40% от общия внос на природен газ и петрол се осъществяват от Русия. Тъй като в близко бъдеще няма големи възможности за заместване на вносните енергийни източници с такива, произвеждани в страната, по-високите цени на енергоносителите ще се превърнат директно в по-големи импортни разходи.

Това ще увеличи дефицита по текущата сметка и ще натежи върху стойността на лирата, което ще засили ценовия натиск в една вече силно инфлационна среда. Турция също така разчита в голяма степен на Русия и Украйна по отношение на вноса на селскостопански продукти - близо 25% от тях са от Русия, а 10% - от Украйна. Заедно Русия и Украйна осигуряват повече от три четвърти от вноса на пшеница и слънчогледово олио в Турция, като по този начин турската икономика е изложена на риск от прекъсване на доставките и търговията в резултат на войната, а оттам и на по-високи цени. Освен това рязкото повишаване на цените на енергоизточниците и торовете вероятно ще окаже допълнителен натиск върху разходите за селскостопанско производство в страната. Допълнителното увеличение на цените на храните - които имат голям дял в кошницата на индекса на потребителските цени в Турция и при които инфлацията вече надхвърля 50% - ще засегне особено силно по-бедните домакинства.