New York Times: Източна Европа изпробва нови форми на цензура върху медиите

„Много е трудно да се конкурираш, ако имаш конкурент, който не се интересува особено от печалбата“, коментира главният изпълнителен директор на SBB Милия Жекович.

„Телеком Сърбия“ е отказала да коментира, но в публични изявления компанията определи инвестициите си в английския футбол и в други области като движени от бизнес, а не политически съображения.

„Целта им е да убият SBB“, казва Драган Солак, президент на компанията-майка United Group. „На Балканите е по-добре да не сте в ролята на кървяща акула“, допълва той.

Воден от желанието си да остане в играта, Солак обяви този месец, че контролирана от него частна инвестиционна компания е купила футболния отбор от Висшата лига Саутхемптън. Правата за излъчване на лигата ще останат в контролирания от държавата негов конкурент, но част от огромната сума, която той се съгласи да плати за тях, сега ще отиде при Солак.

Лоялни към правителството хора управляват петте основни безплатни телевизионни канала в Сърбия, включително държавната телевизия RTS, за която се предполага, че трябва да е неутрална. Единствените телевизии в Сърбия, които дават ефирно време на опозицията и избягват богоговейно отразяване на Вучич, са кабелната новинарска телевизия на Солак N1, която е свързана със CNN, и неговата TV Nova.

Без тях според Солак Сърбия „ще се насочи към тъмната ера като Северна Корея“.

Пространството за критични медии се свива в региона, като V-Dem Institute сега поставя Сърбия, Полша и Унгария в своя „топ десет на автократизиращите страни“, позовавайки се на „посегателства срещу съдебната система и ограничения на медиите и гражданското общество“. Freedom House определя Сърбия като „частично свободна“.

Във всяка страна силите за сигурност – основни инструменти за заглушаване на критични гласове по време на комунистическата ера, са заменени в тази роля от контролирани и зависими от държавата компании, които често упражняват неустоим натиск върху информационните канали.

Полската управляваща партия „Право и справедливост“ превърна държавната телевизия в страната TVP в основно средство за пропаганда, а държавната петролна компания придоби няколко регионални вестника, въпреки че някои национални печатни медии продължават редовно да нападат правителството.

През декември „Право и справедливост“ инициира закон, който щеше да притисне единствената независима новинарска телевизия в страната TVN24 с американска собственост, но полският президент наложи вето на законопроекта заради притеснение от конфликт с Вашингтон.

Унгария стигна по-далеч, като събра стотици новинарски медии в холдингова компания, контролирана от съюзници на премиера Виктор Орбан. Само една телевизия с национално излъчване е критична към него и е финансово независима от неговото правителство.

Разделените преди време политически опоненти на Орбан сформират обединен фронт, за да се борят на изборите през април, но не успяват на разхлабят задушаващата му хватка върху медиите.

В Сърбия медийното пространство за критични гласове до момента се свива, казва Зоран Секулич, основател и главен редактор на независимата информационна агенция FoNet. Той допълва, че „нивото на контрол, пряк и непряк, е като през 90-те години на миналия век“ при управлението на Милошевич, на когото Вучич беше министър на информацията.

Журналистите вече не са убивани, но системата за контрол само е „осъвременена и подобрена“, за да гарантира раболепно отразяване без груба сила, допълва Секулич.

Когато United Group започнала относително благосклонен към опозицията вестник миналата година, тя не могла да намери печатница в Сърбия, която да иска да се докосне до него. Вестникът се печата в съседна Хърватия и се изпраща в Сърбия.

Драган Джилас, лидер на основната опозиционна партия в Сърбия и бивш медиен ръководител, се оплаква, че докато Вучич може да говори с часове без прекъсване по основните сръбски телевизии, политиците от опозицията изглеждат основно като мишени за нападение. „Чувствам се като актьор в ням филм“, отбелязва той.

N1, единствената телевизия, която понякога му позволява да говори, е много гледана в столицата Белград, но е блокирана в много градове, където кметовете са членове на партията на Вучич. Дори в Белград кабелният оператор, който излъчва канала, е изправен пред проблеми при влизането в нови жилищни проекти, строени от предприемачи с близки връзки с правителството. Огромна жилищна зона в строеж за ръководители на службите за сигурност близо до Белград, например, отказала да прокара кабелите на SBB, съобщава компанията.

Зрителите на проправителствените канали „живеят в паралелна вселена“, казва Желко Бодрозич, президент на Асоциацията на независимите журналисти в Сърбия. Канали като TV Pink, който е най-популярният в страната, излъчват риалити програми с експлицитно сексуално съдържание и дълги изказвания на Вучич, отбелязва той. „Тези канали не само втълпяват мнение, но и правят хората глупави“, допълва Бодрозич.

ЕС и САЩ многократно упрекваха Вучич заради липсата на медиен плурализъм, но не стигат по-далеч, тъй като не искат да насърчат Сърбия да се обърне към Русия или да предизвика безредици в съседна Босна.

Това дава свобода на Вучич да разширява контрола върху медиите, който Раса Неделков, програмен директор в Белград на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност, определя като „скелета в цялата му система“. Според него пространството за критични медии в Сърбия сега е по-малко, отколкото е било при Милошевич, който „не се интересуваше особено от установяването на пълен контрол“ и остави редица регионални медии непокътнати.

„Сега Вучич се поучава от грешката на Милошевич“, казва Неделков. Вучич и съюзниците му „не търпят нищо различно“, допълва той.

Независими някога гласове постепенно се асимилират. Радио B92, което редовно критикуваше Милошевич по време на войните на Балканите през 90-те години на миналия век, например, сега е собственост на поддръжник на Вучич и до голяма степен се придържа към линията на правителството.

Журналисти и други хора, които гневят Вучич, са изправени пред жлъчни атаки от лоялни на властите таблоиди.

Президентът на United Group Солак, например, беше определен като „най-големия мошеник в Сърбия“, който разяжда страната „като краста“, и като предател, работещ за враговете на Сърбия в чужбина.

Солак, който живее извън Сърбия по съображения за сигурност, казва, че е станал толкова редовна мишена на нападки, че когато не го атакуват, „мои приятели ми се обаждат и питат: Какво става? Добре ли си?“.