New York Times: Източна Европа изпробва нови форми на цензура върху медиите

Когато COVID-19 достигна Източна Европа през пролетта на 2020 г., сръбска журналистка съобщи за остър недостиг на маски и друга защитна екипировка. Тя бързо беше арестувана, хвърлена в килия без прозорци и обвинена в създаване на паника, пише New York Times.

Журналистката Ана Лалич беше бързо освободена и дори получи публично извинение от правителството в на пръв поглед малка победа срещу репресиите в стила от миналото на сръбския авторитарен президент Александър Вучич.

Но седмици наред Лалич беше очерняна като предателка от много медии в страната, които попадат под все по-голям контрол на Вучич и съюзниците му в момент, когато Сърбия възприема тактики, подкрепяни от Унгария и други страни, отстъпващи от демокрацията в бившия комунистически източен регион на Европа.

„За цялата страна аз станах обществен враг“, припомня си тя.

Сърбия вече не хвърля в затвора и не убива критични журналисти, както се случваше при управлението на Слободан Милошевич през 90-те години на миналия век. Сега тя се стреми да разруши надеждността им и да гарантира, че малко хора ще гледат репортажите им.

Заглушаването на критични гласове помага много на Вучич, както и на най-известния спортист в страната, тенис звездата Новак Джокович, чието ходене по мъките в Австралия беше представено като неприемлива обида за сръбската държава. Малкото останали независими медии до голяма степен го подкрепят, но възприемат по-балансиран подход.

В региона от Полша на север до Сърбия на юг Източна Европа се превръща в плодородна почва за нови форми на цензура, която в повечето случаи се въздържа от груба сила, а използва по-меки, но ефективни инструменти за ограничаване на достъпа до критични гласове и за насочване на общественото мнение, а следователно и на изборите в полза на управляващите.

Телевизиите стават толкова пристрастни в подкрепата си към Вучич според Зоран Гаврилович, изпълнителен директор на независимата мониторингова група „Бироди“, че Сърбия „се превръща в голям социологически експеримент, показващ до каква степен медиите определят мнението и изборите“.

Сърбия и Унгария, които са на предни позиции в „глобалната вълна на автократизация“, както я определи миналата година шведският институт V-Dem, ще проведат парламентарни избори през април. Те ще са тест дали контролът върху медиите работи.

Неотдавнашно проучване на „Бироди“ на новини по сръбски телевизии установило, че за над тримесечен период от септември Вучич е получил над 44 часа отразяване, като 87% от него е положително спрямо три часа за основната опозиционна партия, 83 на сто от което е отрицателно.

Почти цялото негативно отразяване на Вучич идва от N1, независим информационен телевизионен канал, който излъчи репортажите за COVID-19 на Лалич. Но между кабелния оператор, който излъчва N1 - Serbian Broadband, и контролираната от държавата телекомуникационна компания „Телеком Сърбия“ тече ожесточена надпревара за пазарен дял.

„Телеком Сърбия“ предприе неотдавна ход, който според мнозина е нечестно усилие да направи SBB по-малко привлекателна за потребителите, като отмъкна правата на SBB да излъчва английски футбол, предлагайки да плати със 700% повече за тях.

Предложението на „Телеком Сърбия“, възлизащо на близо 700 млн. долара за шест сезона, е астрономическа дума за страна със само седем милиона души население и близо четири пъти повече, отколкото медийна компания в Русия, много по-голям пазар от сръбския, се съгласи да плати за правата за излъчване на всеки сезон от Висшата лига.