Словакия е поредната държава от ЦИЕ, която върви към скъсване на връзки с Китай

Литва

Миналия месец Тайван откри де факто посолство в Литва под името Тайванско представителство. Китай отговори на това, като намали нивото на дипломатическите си отношения с Литва. Китайското външно министерство миналата седмица предупреди Литва, че суверенитетът на Китай е „ненарушим“ и че „подкопаване на суверенитета на Китай ще има своята цена“.

На 3 декември Литва обяви, че Китай е блокирал целия внос от страната. Вилнюс коментира, че Пекин е премахнал страната от списъка като страна на произход, което означава, че стоките не могат да бъдат обмитени, и отхвърля всички заявления за внос.

Габриелиус Ландсбергис, външен министър на Литва, осъди „необявените санкции“ и каза, че Литва ще поиска помощ от Европейската комисия.

Процъфтяващите отношения на Литва с Тайван следват решението на страната от по-рано тази година да напусне инициативата на Пекин 17+1, насочена към улесняване на търговията и инвестициите с Централна и Източна Европа. Поне в настоящия си формат тази инициатива изглежда мъртва.

Докато сътрудничеството между определени страни от Централна и Източна Европа и Тайван не е ново развитие – Тайван отвори представителства в Унгария, Полша и Чехия още в средата на 90-те години, естеството на отношенията между тях изглежда се е променило след първите дни на посткомунизма в региона. Отчасти това се дължи на относително слабите нива на китайски инвестиции.

„Случаят с Литва е симптоматичен за по-широка тенденция на охлаждане на отношенията между Централна и Източна Европа и Китай“, коментира пред медията Емилиян Кавалски, професор по отношенията между Китай и Евразия в кампуса на Нотингамския университет в Нинбо, Китай. „Тази тенденция отразява общото недоволство от по-ниските от очакваното нива на търговия и китайски инвестиции“, посочва той.

Голяма част от Централна и Източна Европа сега ще търси подкрепа от новото германско правителство, което положи клетва миналата седмица. Програмата на новото правителство от 177 страници включва споменаването на Китай и неговите човешки права повече от дузина пъти, което предполага по-строг подход от този на канцлера Ангела Меркел.

Новият външен министър на страната, Аналена Баербок от Зелените, коментира пред германския вестник Die Tageszeitung (TAZ) наскоро, че ограниченията на вноса трябва да се използват като лост към Китай на европейско ниво. Много длъжностни лица в Централна и Източна Европа без съмнение ще се радват на подобна перспектива.