Проблемът с намаляващото население засяга някои страни по-тежко от други

В последно време изтичането на хора намалява в известна степен, но връщането на емигрантите и оставането им в родината се оказва трудно постижимо. Минималната работна заплата в Латвия е 500 евро, под една трета от тази в Германия или Ирландия. Дори миналата година по време на пандемията, когато затворените граници затрудниха емиграцията, повече латвийци са напуснали страната, отколкото са се върнали у дома.

Напускането на хора е много по-лошо в селските райони като Дагда, на няколко километра от границата на Латвия с Беларус.

След разпадането на Съветския съюз същото се случи и с местната икономика, която разчиташе на заводи, кооперации и стоки, отиващи и идващи от Беларус. Днес област Летгале, където се намира Дагда, има най-ниските средни заплати в Латвия и най-високата безработица.

Населението ѝ е намаляло с 30% от 2004 г. насам, като най-големите загуби са отчетени след световната финансова криза през 2008 г., когато Латвия възприе строги мерки за икономии.

Заминаването на млади хора оказва своето негативно въздействие – Латвия е сред страните с най-малък брой лекари и медицински сестри на човек от населението в ЕС. До 2027 г. тя ще изгуби още близо 90 хил. души в трудоспособна възраст, сочат данни на националната статистика, която прогнозира, че страната ще се нуждае от още хиляди здравни работници, инженери и строители.

Парадниекс смята, че растящите латвийски семейства са решението. По-рано тази година парламентът почти удвои месечните детски надбавки. Семействата с повече деца също така получават отстъпки за градския транспорт, жилищата и достъп до специални стипендии в университетите. Макар че е необходима още подкрепа за родителите, процентът на семействата с най-малко три деца расте, казва Парадниекс.

Макар че Япония има още по-ниска раждаемост от тази в Източна Европа, населението ѝ не намалява толкова бързо, защото младите хора не се установяват в чужбина, казва Пол Морланд, изследовател в областта на демографските процеси в St. Antony’s College към Оксфордския университет. Сега, макар че раждаемостта в Латвия расте драматично, годините на спад на населението са намалили силно броя на потенциалните майки.

„Няма много жени и има доста възрастни хора. Те вероятно могат да увеличат броя със сирийци, афганистанци, руснаци, но балтийските страни са много чувствителни към етническия си микс“, отбелязва Морланд.

През последните години съседите на Латвия успяват да спрат спада на населението, поне временно, отчасти с увеличаването на имиграцията.

Естония расте от 2014 г. насам, до голяма степен благодарение на усилията за привличане на висококвалифицирани служители и улесняването на придобиването на местожителство. Литва има положителна нетна миграция от 2019 г., а населението нарасна миналата година за първи път след съветската ера. Имиграцията в Полша, предимно от Украйна, сега надминава емиграцията. Германия също щеше да се свие, ако не бяха имигрантите.

Но Латвия продължава да е против имигрантите от страни извън ЕС и нетната миграция остава отрицателна.

По време на Студената война съветското правителство изпрати хиляди мигранти в балтийските страни, отчасти с цел да засили руския елемент в тях. Това остави белези, казват представители на правителството.

„Като малка страна, която помни 50-годишна окупация, винаги сме леко изплашени от пристигането на чужденци. По-добре да сме латвийска държава с латвийски език“, казва Елита Гавеле, посланик пред латвийската диаспора.