С бавните преговори за присъединяване ЕС отваря врати към Балканите за опоненти

Европейският съюз може да загуби от Русия и Китай в собствения си заден двор със забавянето на вземането на решение, което отваря вратата за конкурентни сили и засилва напрежението в най-нестабилния регион на Стария континент, пише Bloomberg.

Усилията за запазване на стабилността на Балканите са спъвани от буксуващите преговори за членство със Северна Македония. През последните 16 години бившата югославска република премина през редица изпитания, за да докаже, че заслужава започването на преговори, но сега отново е в безизходица.

Наред със Северна Македония пет други балкански страни са кандидатки за присъединяване към ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия. Но в момент, когато съюзът преминава от криза в криза, темпът на разширяване се забавя след присъединяването на Хърватия през 2013 г. Това създава благоприятна възможност за конкурентни сили, включително Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия, да изградят влиянието си.

Неспокойният полуостров, който от дълго време е геополитическо бойно поле, отново е преследван от напрежение. Териториалните претенции стават все по-шумни, етническото разделение се задълбочава, а някои политици открито обсъждат необходимостта от промяна на границите. Подобно на останалата част от Източна Европа планът на ЕС е да подкрепи стабилността в региона с очертаването на перспективи за членство на страните, изграждане на демократични институции, справянето с корупцията и отварянето на икономиките.

„ЕС загуби голяма част от надеждността си“ за Северна Македония, казва Валентин Инцко, австрийски дипломат, който приключи 12-годишния си мандат като върховен представител за Босна и Херцеговина, като на този пост отговаряше за наблюдението на прилагането на мирното споразумение от 1995 г. „Преди всичко позволението да се създаде вакуум е най-лошото, тъй като други ще се наместят, за да го запълнят“, отбелязва той.

Напредъкът на Северна Македония към членство е забавян от съседна България, която е член на ЕС, заради името и произхода на езика на страната и общата история на двете страни. Брюксел, който се намира в безизходица, предложи неотдавна да започне преговори само с Албания.

Противопоставянето на България е емблематично за заплетения процес на вземане на решения в ЕС и многобройните правила, които управляват разширението, даващи право на вето на страните членки по всички стъпки.

Някои страни, особено от западното ядро на блока, не са склонни да бързат с приемането на нови страни след главоболията заради последното разширяване – от притеснения за корупция до скандали с пране на пари и предизвикателства за върховенството на закона. Кандидатите за членство не постигат особен напредък в успокояването на тези притеснения.

Тест за надеждността

Ново отлагане ще има отражение във всички страни на Балканите, където възходът на националистически лидери засилва напрежението до най-високо ниво след края на кървавите войни, които приключиха преди по-малко от едно поколение. След като партньорът ѝ в бивша Югославия Словения поеме ротационното председателство на ЕС от идния месец, европейските дипломати може да имат шанс за постигане на напредък.

„Случаят с Македония е сериозен тест за надеждността на ЕС, не само за нашата страна, а за целия регион“, каза Душко Арсовски, говорител на правителството на премиера Зоран Заев в Северна Македония.

Проблемите растат. С мълчаливата подкрепа на Русия се засилва движението на босненските сърби да се откъснат от Босна и Херцеговина. Черна гора преживя неуспешен опит за преврат през 2016 г., чиято цел беше да предотврати приемането ѝ в НАТО. В Северна Македония споразумението за промяна на името на страната среща ожесточена съпротива, която САЩ приписва на Русия.

„Има много неща, за които да се тревожим“, казва Питър Галбрайт, първи американски посланик в Хърватия след обявяването на независимостта ѝ, който играе ключова роля за прекратяването на войните в Хърватия и Босна и Херцеговина. През 90-те години на миналия век, когато регионът бързо беше обхванат от война, САЩ се намесиха. Но сега „това е европейски проблем и той изисква европейско лидерство“, отбелязва Галбрайт. Балкани

Балканска бъркотия

Най-големият съюзник на Русия в региона, сръбският президент Александър Вучич, се определя като обединител на всички сърби, наподобявайки реториката на бившия си шеф Слободан Милошевич. Макар че Вучич обеща да спазва границите, един от високопоставените представители в управлението му каза миналия месец, че визията всички сърби да живеят в една държава „сега не може да бъде спряна“.

В преговорите с Белград основната цел на ЕС е да накара Сърбия да признае Косово – бившата провинция, която едностранно обяви независимост десет години след нашествието на НАТО, което сложи край на боевете на територията му. Това е твърде голяма стъпка за сръбския премиер Ана Бърнабич, която миналия месец определи като лицемерие твърденията за свещеност на границите от хората, които признаха Косово като държава. Те „отвориха кутията на Пандора, която много трудно ще бъде затворена“, допълни тя.

Подходът на ЕС е късоглед, смята Айдан Хехир, професор в Уестминстърския университет.

„Създава се впечатление, че Сърбия може да дестабилизира Балканите. Но ако пренебрегнем другите страни и се съсредоточим само върху Сърбия, ще направим голяма грешка, защото всички тези страни може да генерират нестабилност“, допълва тя.

Стратегически интерес

Европейските лидери полагат усилия и да засилят връзките със страните в региона. Миналата година ЕС прие инвестиционен план на стойност 20 млрд. евро до 2027 г., съсредоточен основно върху инфраструктурни проекти. Блокът ще организира също така среща на лидерите на Сърбия и Косово в Брюксел идната седмица, а разговорите ще целят нормализиране на отношенията им.

„Западните Балкани бяха и са приоритет от първия ми работен ден и сме убедени, че бъдещето на региона е в Европейския съюз", каза еврокомисарят по разширяването Оливър Вархеи в изказване пред комисията по външна политика на Европейския парламент през декември. „Това е в наш стратегически интерес, не само в стратегически интерес на региона“, допълни той.

Макар че Северна Македония беше единствена република, която избегна кървави боеве по време на рухването на Югославия, тя също има своята порция етническо напрежение. Сблъсъци между албанци, които съставляват над една четвърт от населението на страната от два милиона души, и македонци доведоха до деветмесечен бунт през 2001 г.
Оттогава страната постигна споразумение за споделяне на властта и разреши дългогодишен спор с Гърция за името през 2019 г., спечелвайки си членство в НАТО.

„Оставането извън европейското семейство ще доведе до изолация и ще засили етническата нетолерантност“, казва Майда Босняк Атанасовска, видео редактор от Скопие.

Но съставките за нестабилност остават и забавянията на ЕС може да навредят на правителството, което е заложило надеждността си на напредъка към членство.

Следващият поврат може да настъпи, когато Словения поеме ротационното председателство на ЕС през юли. Правителството в Любляна постави високо в дневния си ред ускоряването на разширението.

„Ако не правите нищо за предотвратяване на сблъсъци, си търсите белята“, казва Галбрайт. „Боеве на границите на ЕС ще накарат съюза да изглежда безполезен и слаб. Това ще преследва ЕС при справянето със собствените му заплахи за демокрацията и борбата с популизма“, допълва той.