Какво обаче ще се случи с държавите от развиваща се Европа, които не са членки на ЕС? Гривисън посочва, че благодарение на действията на Европейската централна банка и други, разходите за заеми на международните пазари са на исторически минимум. „Въпреки това, пространството за вземане на заеми не е неограничено, особено за някои държави. Дори ако доходността по валутния дълг остане ниска, страни в региона като Турция и Украйна преживяват силна обезценка на валутата, което ще увеличи тежестта на този дълг в местна валута“, обяснява той.
Очаква се Сърбия да заеме около 7 млрд. евро до края на тази година, което подтикна фискалния съвет на страната да предупреди за нивата на публичния дълг, които, ако има ново прекъсване на икономическата дейност, могат да достигнат и 65% от БВП.
Това, което може да се окаже най-опасно за региона, е възможността за втора вълна на коронавируса, заради която да се наложат нови блокади. Това ще засегне тежко частния сектор. „Мисля, че второто блокиране може да има по-тежко въздействие от първото. Много малки фирми, без значителни парични резерви, но оцелели първото блокиране, няма да оцелеят второ. Има сериозен риск, второ блокиране може да причини трайни икономически щети“, казва Гривисън.
Той добавя, че правителствата в Централна и Източна Европа може обаче да не са толкова склонни да предприемат чак такива драстични мерки, както през пролетта. Засега, като много други страни по света, страните от региона се опитват да контролират пандемията, като въвеждат задължително носене на маски на различни обществени места и препоръчват спазването на социална и физическа дистанция.
Има обаче и възможност за предпазлив оптимизъм за региона. „Възможно е страните от Централна и Източна Европа да се върнат към нормалния икономически живот по-бързо от Западна Европа, като се има предвид, че разпространението на вируса като цяло е по-слабо. Първите оценки на БВП за второто тримесечие предполагат, че свиването е било по-леко, отколкото в Западна Европа“, казва още анализаторът.
Все пак той признава, че дори при всички прогнози съществува висока степен на несигурност около икономическите последици от тази пандемия. „Всичко зависи от потенциалните допълнителни вълни на вируса и дали и кога ще се появи ваксина“, казва той.
„Възможно е да имаме зигзагообразно възстановяване, при което мерките за блокиране преминават през вълни на затягане и облекчаване в зависимост от броя на заразените. Ако това се случи, възстановяването може да е слабо и европейската икономика няма да може да компенсира загубите през 2020 г.“, посочва Гривисън.
Действителните темпове на икономическо възстановяване ще зависят от начина, по който пандемията прогресира и какво страните в региона ще решат да направят, за да се опитат да намалят броя на новите случаи и смъртността. Има твърде много неизвестни и твърде много несигурност, за да се направят окончателни прогнози.