Задаване на тона
Когато Конте бе номиниран за премиер през юни 2018 г. от антисистемното Движение "Пет звезди" (ДПЗ), с което е идеологически близък, той беше напълно неизвестен. Този преподавател по право без политически опит бе описван от печата като марионетка, чиито конци ще бъдат дърпани от двамата вицепремиери - Луиджи Ди Майо от ДПЗ и особено от Матео Салвини, лидера на крайнодясната партия "Лига".
Всичко обаче се промени, когато през септември Конте състави ново коалиционно правителство между ДПЗ и левоцентристката Демократическа партия.
„ Конте укрепи своите позиции, той има много повече пространство за маневриране, без вицепремиери, които да му пречат", коментира Джаконе. "По време на коронавирусната криза мерките на правителството бяха централизирани и премиерът излезе на преден план на политическата и медийната сцена", каза той.
Въпреки че стереотипната представа за Италия като прахосническа страна, спъвана от структурни слабости, си остана, "в крайна сметка резултатите бяха горе-долу същите като в повечето големи европейски държави, така че имиджът на Италия бе подобрен" заяви Джаконе.
След Китай, където коронавирусът първо се появи през декември, Италия, "почти пряко волята си, зададе тона: експериментът със затварянето и неговото смекчаване започнаха в Италия. Страната беше нещо като лаборатория", каза Джаконе.
Заедно с Франция и Германия Конте също така е движеща сила зад плана на стойност 750 милиарда долара за възстановяване на Европа, договорен миналия месец.
Славата на Салвини залязва
Конте се облагодетелства и от лекото намаляване на подкрепата за крайнодесния лидер Салвини, който извърши стратегическа глупост, когато свали своето коалиционно правителство миналата година.
Анкетата на Института Ixe установи, че само 30 на сто от италианците имат доверие в Салвини. Неговата партия "Лига", за която преди година възнамеряваха да гласуват 35 процента от избирателите, сега има подкрепа от едва 25 на сто, въпреки че остава най-популярната отделна партия в Италия.
Това може да бъде ориентир за Конте, но когато се очертае пълната картина на икономиката на Италия - третата по големина в ЕС. Страната е изправена пред най-тежката рецесия след Втората световна война, като 45 на сто от италианците бяха без работа в края на март, а заплатите на една трета бяха орязани.
"Италия спря. Пазарът на труда бе ударен тежко и по толкова неравномерен начин, защото бяха засегнати предимно нискоквалифицираните - тези, които не могат да работят от дома", каза Галасо. По думите му "въпреки че още не е напълно видимо, това е потенциална бомба със закъснител".