„Газпром“ е под натиск: Руско-китайски газов проект в Сибир зацикли

Пролетта пристигна в сибирската подрепублика Якутия, където в село Оймякон на левия бряг на река Индигирка е едно от най-студените места на Земята. Температурите в газовото находище „Чаянда" се покачват до над 20 градуса през деня. Но тук не цари оптимизъм.

Всъщност с нетърпение тук трябва да се добива газ за газопровода „Силата на Сибир“, водещ към Китай. Властелинът на Кремъл Владимир Путин и председателят на Комунистическата партия в Пекин Си Дзинпин откриха дългия 2000 км тръбопровод в началото на декември като символ на новия съюз между Дракона и Мечката. Завоят на Русия на изток сякаш бе успешен, намирайки незадволяващ източник за жажда за енергия в лицето на Китай. Но поне досега вместо по тръбата да тече газ, по-скоро църцори. 

Тази година се очаква „Газпром“ да достави 5 млрд. кубически метра газ чрез „Силата на Сибир“. Малко преди средата на годината китайските митнически власти съобщиха, че първите милиарди кубически метра газ вече са получени след въвеждането на газопровода в експлоатация през декември. Нищо чудно: през март новооткритият тръбопровод беше затворен за няколко седмици - официално заради поддръжка.

Неофициално причинената от коронавируса криза може да е изиграла роля. Спирането на китайската икономика драстично намали потреблението на газ в Поднебесната империя. И щом проблемите от едната страна на границата попаднаха донякъде под контрол, кризата избухна от другата страна.

Така например наскоро „Газпром“ трябваше да побърза да създаде мобилна болница в Чаянда. Между работниците избухна зараза от Covid 19. В края на април 3500 от общо 10 000 служители бяха заразени с вирус. Междувременно над 7000 души бяха евакуирани от мотнажните региони. Карантината беше отменена едва в понеделник.

Ситуацията е „под контрол“, уверява заместник-ръководителят на пресслужбата на „Газпром“ Андрей Чернич пред Handelsblatt. „Добивът и съхранението на природен газ в находището Чаянда се предприемат според нормалния план", каза той. Доставките на газ за Китай ще се извършват съгласно договореното, добавя говорителят..

Covid-19 обаче далеч не е единственият проблем в Чаянда. Според съобщения в медиите има огромни затруднения с разработването на находището. Интернет медията Lenta.ru съобщи, че са направени сериозни грешки при геоложките проучвания и сондажите.

„Основният проблем на Чаянда е, че находище не е готово за добив. То е едва във фазата на проучване. Почти навсякъде работата по геоложки проучвания нито е започнала, нито е приключила “, цитира медията ръководителят на производствения отдел на „Газпром“ Андрей Филипов, който прави това признание пред инженери на „Газпром “през октомври 2019 г. Те са установили значителни проблеми.

Неправилното решение за сондиране е довело до рязък спад на добива в 41 от общо 148 кладенци на газ до момента, а 20 дупки са се оказали напълно „сухи“, пише Lenta.ru, позовавайки се на вътрешен доклад на „Газпром“. Lenta.ru оценява загубите само от тези 20 сондажа на 334 млрд. рубли (4,3 милиарда евро).

„Добре ми е известен фактът, че има такива вътрешнофирмени доклади в „Газпром“, които показват реалността без разкрасяван, тъй като работих в Министерството на енергетиката до преди 20 години“, потвърждава енергийният експерт Алексей Турбин пред Handelsblatt. Според него има опасения, че грешките при разработването драстично ще намалят рентабилността на находището като цяло.

„Газпром Бурение“ спечели търга за разработване на находището. Това, което звучи като името на дъщерна фирма на „Газпром“ (а някога бе такава), е част от империята на милиардера и партньор по джудо на Владимир Путин Аркади Ротенберг - от девет години. Последният от своя страна прехвърли компанията на сина си Игор.

„Газпром“ не пожела да коментира броя на сухите кладенци. Вместо това компанията подчертава, че добивът в сондажите е „по-висок от прогнозирания“. Общият годишен добив в обем на 25 милиарда кубически метра газ също не е коригиран надолу. Засега обаче компанията все още е далеч от тези цели.

Освен това Lenta.ru не е единствената медия, която отчита трудностите с добива и пробивите. Браншовото издание neftegaz.ru потвърди, че проблемите са били налице още преди месеци, като спекулира, че настоящите анализи имат за цел да обяснят заличаването на запаси в Западен Сибир, които всъщност са били предназначени за други проекти, като газопровода „Северен поток 2“, чието реализиране се забавя заради санкциите.

Но плановете за запълване на газопровода за Китай са на ръба: находищата в Чаянда сега се оценяват на едва 1,2 трилиона кубически метра, макар че по-ранните оценки бяха за около два, а по-късно за 1,4 трилиона кубически метра газ. Договорът за доставка с Китай е валиден за 30 години и 38 милиарда кубически метра газ годишно.

Освен това наскоро Путин се ангажира да разшири газопровода с още шест милиарда кубически метра. Този договор все още не е подписан, но вече се рекламира. С помощта на находището Ковятка, друго голямо газово находище, „Силата на Сибир“ трябва да продължи да бъде захранвана. Въпреки това Ковятка все още не е разработена - и тук не може да се изключат проблеми.

„Ако наистина има проблеми с Чаянда, на „Газпром“ ще бъде сравнително трудно да запълни празнината поради географското местоположение“, казва Турбин. Влад Карасевич, преподавател от Московския университет за нефт и газ „Губкин“, не вижда поне геополитически проблем: запасите от газ в Сибир биха били достатъчни за запълване на газопровода.

Ако е необходимо, „Газпром“ също ще трябва да включи „Роснефт" и независими производители на газ в региона за попълване на експортния газопровод, казва той. „Газпром“ обаче със сигурност иска да избегне това. В противен случай загубите ще нарастват експоненциално.

Коронавирусът нанесе удар върху множество енергийни проекти в Русия, включително строителната площадка на „Новатек" в северната област Мурманск, където над 200 души са заразени с Covid-19, допълва Ройтерс.