Румъния и „Зелената сделка“ - едно голямо разминаване

Позиционирайки страната срещу „Зелената сделка“ на Европейския съюз (ЕС), румънските политици изглежда са на грешната страна и нямат връзка с икономическата реалност на енергийните пазари, пише за Euractiv Сузана Карп от неправителствената организация Sandbag.

По време на преговорите от миналата седмица за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. всички си задаваха следните въпроси: ще може ли блокът да запълни празнината в бюджета след Brexit? Ще бъде ли приет амбициозният механизъм за финансиране, предложен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в рамките на нейната „Зелена сделка“ от държавите членки?

В този силно политизиран контекст някои политици от Централна и Източна Европа не пропуснаха шанса да позиционират своите страни като скептици спрямо „Зелената сделка“.

Но наистина ли е така? Има ли основание Траян Бъсеску да каже, че някои държави членки, като Румъния, са готови да напуснат ЕС заради „Зелената сделка“? 

Всъщност 66% от румънците подкрепят „Зелената сделка“, според проучване от есента на 2019 г. Освен това политиките на ЕС в областта на климата, заедно с „Механизма за справедлив преход“, могат да поставят държави като Румъния в основата на прехода към ограничаване на въглеродните емисии.

Според Карп има три причини, поради които Румъния трябва да се възползва от „Зелената сделка“:

1. През 2019 г. страната плаща четвъртата по големина цена в ЕС на пазара на енергията на едро със средно увеличение на цените от 7 евро за мегаватчас спрямо 2018 г., въпреки че има втория най-нисък БВП в блока. Бързото декарбонизиране на енергийния микс ще помогне на Румъния да сведе до минимум непропорционалната тежест между доходите на глава от населението и цените на енергията.

2. Страните от Централна и Източна Европа могат да се „похвалят“ с най-лошо качество на въздуха, като Румъния страда от увеличаващ се брой на случаи на преждевременна смърт от замърсяването на въздуха и отчита най-ниската продължителност на живота в ЕС. Постепенното премахване на въглищните инсталации, които вече са с отрицателна рентабилност, на които липсват подходящи филтри и нарушават законодателството на ЕС, може единствено да помогне на Румъния.

3. Според брифинг, който Sandbag стартира в партньорство с Bankwatch, Румъния разполага с най-малко 35-40 млрд. евро за мобилизиране към енергийния преход през следващото десетилетие, което съответства на разходите, изчислени от предишното правителство. Това изисква обединяване на кохезионния фонд и неговите инструменти за финансиране на климата и приходите от европейската схема за търговия с емисии в рамките на националния стратегически инвестиционен план. Сумата е изискуемият минимум, която ще бъде увеличена само с повече амбиция на ЕС относно целите до 2030 г.

Страни като Румъния все още се нуждаят от основна инфраструктура като магистрали, но те биха могли да напреднат в това отношение и да изграждат директно магистрали за бъдещето с необходимата инфраструктура за зареждане на леки и тежкотоварни електрически превозни средства. Преходът към електрифициран транспорт обаче трябва да се извърши едновременно с декарбонизацията на електрическата мрежа, подчертава Карп.

По нейните думи Румъния се очертава като регионален лидер в трансформацията на енергийния сектор, тъй като страната разполага с малък дял на въглищата в енергийния микс. Румънските въглищни региони са определени като райони в „висок потенциал“ както за производство на вятърна, така и за слънчева енергия, сочи доклад на Европейската комисия (ЕК).

В крайна сметка какво пречи на Румъния?

Носталгичната привързаност на страната към нейните запаси от газ, върху които правителството се фокусира. Румъния беше единствената страна в ЕС, в която търсенето на газ и действителното му използване намаля през 2019 г.

Румънската привързаност към газовата тема претърпя крах по време на председателството на Съвета на ЕС през 2019 г., когато 11 държави членки не успяха да подпишат декларация, внесена от румънското правителство, която имаше за цел да квалифицира газа като „устойчива и интелигентна инфраструктура“.

По-късно през 2019 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) промени критериите си за кредитиране, превръщайки газа в ресурс, неприемлив за кредити от 2021 г. В действителност идеята, че газът ще бъде необходим за прехода в ЕС предхожда дискусиите за зануляване на въглеродните емисии и Парижкото споразумение и не е подкрепена от новата икономическа и политическа инфраструктура на ЕС.

Въпреки всичко това на пресконференция в Букурещ миналата седмица евродепутатът Зигфрид Мурешан заяви, че няма да има загуба на работни места във въглищните и газови области на Румъния, ако страната прехвърли въглищните централи на газ.

Прогнозите на ЕК освен това показват, че до 2022 г. на европейските енергийни пазари ще бъде по-евтино да се изгради нов възобновяем капацитет, отколкото да се продължи експлоатацията на съществуващите газови и въглищни мощности. Фондът за модернизация по схемата за търговия с емисии на ЕС също няма да отговаря на условията за подпомагане на газовата инфраструктура и така временното правителство на Румъния поставя своите граждани на пътя на един много скъп преход, който в крайна сметка ще стигне задънена улица.