В сряда Европейската комисия представи предложение как може да се реформира процесът на присъединяване към ЕС. Причината за това: отказът на Франция от октомври миналата година да се съгласи на започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, въпреки че конкретната перспектива за влизане в ЕС е важна за стабилността на Западните Балкани и следователно представлява голям интерес и за ЕС.
Франция наложи ветото си, което официално Париж оправда с недостатъци в процеса на присъединяване. Едно нещо беше ясно в Брюксел: Френският президент Еманюел Макрон бе ръководен преди всичко от опасенията, че това ще налее „вода в мелницата на десните популисти.
При представянето на преработените правила за присъединяване комисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели отново даде да се разбере: „За Комисията разширяването на ЕС със Западните Балкани е един от най-важните приоритети“. Според ЕК новият процес трябва да бъде „по-достоверен, предвидим и политически“.
Една от точките например е, че държавите членки ще участват по-тясно в преговорите между Европейската комисия и страните кандидатки. „Това е разумно, защото подобреното доверие може да предотврати ситуации като тази през октомври“, коментира пред DPA предложението Катарина Барли (SPD), вицепрезидент на Европейския парламент.
Вместо досегашните 35 различни преговорни глави в бъдеще ще има шест тематични групи. А именно: основни елементи (върховенство на закона, икономически критерии и реформа на публичната администрация); вътрешен пазар; конкурентоспособност и растеж; устойчивост; ресурси, селско стопанство и сближаване; Външни отношения. Първият споменат клъстер трябва да бъде отворен първи и завършен последен.
"Напредъкът в тези преговори ще определи общия им темп", съобщи комисията. В случай на крачка назад или липса на напредък брюкселският орган си запазва правото да санкционира кандидатите в бъдеще. Перспективата страните кандидатки постепенно да участват в отделни области на политиката на ЕС, като вътрешния пазар или програма „Еразъм“, следва да дадат стимули за по-големи усилия за реформи. Възможно е също така и по-добро финансиране със средства от ЕС.
Експертът по политиката на разширяване Пол Бъчър от мозъчния тръст „Европейски център за политика“ не гледа на реформата като на съществена промяна в настоящата процедура. „Новото предложение прилича малко на дежа-вю“, казва той пред Handelsblatt. „По отношение на съдържанието промените не се различават съществено от последната реформа на политиката за разширяване през 2012 г.“ Той също така се опасява, че разширеното участие на страните членки в преговорите може да доведе до допълнителни блокади и забавяния.