Състоянието на правовата държава в Полша и Унгария се влошава

Състоянието на правовата държава в Полша и Унгария се е влошило и това налага по-чести изслушвания на националните власти пред европейските институции и конкретни препоръки към двете държави. Това става ясно от  резолюция на ЕП, гласувана днес.

Въпреки задействаната срещу Унгария процедура по чл. 7 от Договора за присъединяване, според Европейския парламент ситуацията и в двете страни се влошава.

Резолюцията бе приета днес с 446 гласа „за“, 178 „против“ и 41 гласа „въздържал се“. В нея се посочва, че докладите и изявленията на Комисията, ООН, ОССЕ и Съвета на Европа показват, че „положението и в Полша и в Унгария се е влошило след задействането на член 7, параграф 1“. По време на дебатите имаше остри критики и към двете страни.

Евродепутатите посочват, че изслушванията, организирани от Съвета, не са редовни, нито структурирани. Те го призовават да оправи конкретни предложения към въпросните държави членки, както и да посочи срокове, за да се гарантира зачитането на правото на ЕС.

„Неефективното използване от страна на Съвета на член 7 продължава да подкопава целостта на общите европейски ценности, взаимно доверие и доверието в самия Европейски съюз като цяло“, посочва ЕП.

Текстът призовава Комисията да използва всички налични инструменти за справяне с очевидния риск от тежко нарушение от страна на Полша и Унгария на общите ценности, като ускорените производства за установяване на нарушения и заявленията за обезпечителни мерки пред Съда на ЕС.

Евродепутатите изразяват недоволство, че не им е било позволено да участват в изслушванията, дори след задействането на процедурата по член 7 от страна на Парламента относно Унгария. Те настояват да им се даде възможност да представят официално мотивираното си предложение пред Съвета.

В заключение, резолюцията подчертава „непосредствената необходимост“ от механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както официално ЕП.

Припомняме, че през септември 2018 г.  ЕП призова за действие от страна на Съвета на ЕС за предотвратяване на извършването на нарушение на основополагащите ценности на ЕС в Унгария. Основните опасения на евродепутатите бяха свързани с независимостта на съдебната система, свободата на изразяване, корупцията, правата на малцинствата, както и ситуацията с мигрантите и търсещите убежище лица.

Процедурата по член 7

Процедурата по член 7 цели да защити европейските ценности и е въведена с Договора от Амстердам от 1997 г. Предвидени са два механизма - първият е превантивен и се прилага, когато съществува ясен риск от нарушаване на европейските ценности, а вторият е свързан с налагането на санкции, когато вече е възникнало нарушение. Евентуалните санкции не са ясно дефинирани в европейските договори, но могат да включват отнемането от страната нарушителка на правото да гласува в Съвета и Европейския съвет.

И при двата механизма крайното решение се взема от представителите на държавите-членки в Съвета. При превантивния механизъм е необходимо четири пети от страните да гласуват в подкрепа на решение за наличие на риск, а установяването на съществуването на нарушение изисква единодушие между държавните ръководители. И в двата случая засегнатата страна-членка не участва в гласуването.

Ролята на Парламента

Съгласно член 7 парламентът е една от институциите, която може да инициира превантивния механизъм, като призове Съвета да се произнесе, че има риск от нарушаване на ценностите на ЕС. Гласуването относно Унгария беше първият път, в който Парламентът пое подобна инициатива.

Парламентът дава своето одобрение с абсолютно мнозинство от депутатите (т.е. поне 376 гласа "за") и с подкрепата на две трети от всички гласували. По подобен начин съгласието на Парламента би било необходимо, ако от държавните ръководители се искаше да решат, че е имало нарушаване на ценностите на ЕС (т.е. по втория механизъм).

През март Парламентът подкрепи искане на Комисията за активиране на предпазния механизъм заради опасения за върховенството на закона в Полша. Съветът проведе изслушване през юни на представители на полското правителство относно повдигнатите въпроси за разделението на властите, независимостта на съдилищата и защитата на основните свободи в страната.

Върховенството на закона и европейските фондове

Вече писахме, че в момента Европейския парламент все повече се увеличават застъпниците на идеята парите от еврофондовете да могат да бъдат блокирани, ако дадена страна членка не спазва принципа за „върховенството на закона“. Това стана ясно след коментари относно Многофишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. на евродепутати пред български журналисти в Страсбург.

Ако бъде окончателно одобрено това правило за обвързване на върховенство на закона с парите от Брюксел, то трябва да започне да се прилага от 1 януари 2021 г.

От думите на Ян Олбрихт (Полша) от Европейската народна партия и Маргарида Маркес (Португалия) стана ясно, че към момента има Европарламентът има мнозинство на ниво политически семейства. Маркес обаче изрично уточни, че до окончателното гласуван нищо няма да е ясно, защото не може да се предвиди как биха гласували отделни депутати по национални съображения, но големите партии вече постигнали принципна договорка и единодушие. На въпрос дали има опасност гласуването в Съвета на министрите да бъде провалено от страни като Полша и Унгария, които са против идеята, тя уточни, че това е малко вероятно да стане, тъй като не биха рискували да блокират гласуването на многогодишната рамка, от която е част и това предложение.

Все пак позицията на двете страни не може да бъде пренебрегната, защото е нужно пълно единодушие, поясни Ян Олбрихт, който е и съдокладчик за Многогодишната финансова рамка. В този смисъл това вероятно ще бъде повод за пазарлъци и двете държави по-скоро ще изтъргуват възможно най-скъпо одобрението си за прокарване на мярката, отколкото да я блокират, коментираха експерти. Към противниците на идеята за върховенството на закона са и Малта и Румъния.

Идеята на механизма е крайните бенефициенти на еврофондовете да са защитени за времето, в което трансферът от еврофондовете към националните бюджети е замразен. Според него паричната санкция ще е алтернативна мярка на съществуващата възможност за блокиране на правото на глас на държава членка в съвета по член 7, ако има сериозни проблеми със съдебната си система.

Тази процедура обаче е доста тромава и бавна, затова се счита, че паричните санкции ще са по-ефективни.

Предисторията 

През септември 2018 г. Парламентът призова за действие от страна на Съвета на ЕС за предотвратяване на извършването на нарушение на основополагащите ценности на ЕС в Унгария. Основните опасения на евродепутатите бяха свързани с независимостта на съдебната система, свободата на изразяване, корупцията, правата на малцинствата, както и ситуацията с мигрантите и търсещите убежище лица.

В случая с Полша Европейската комисията поиска действие от страна на ЕС през декември 2017 г. предвид констатираните заплахи за независимостта на съдебната система. В резолюция приета през март 2018 г., Европейския парламент се съгласи с Комисията относно риска, който съществува за правовата държава в Полша.

На по-късен етап Европейският съвет може да реши с единодушие и с одобрението на Парламента, че има сериозно и системно нарушение на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права. Това може в бъдеще да доведе до санкции, като суспендирането на правото на глас в Съвета.

Министрите на ЕС са организирали две изслушвания с унгарското правителство, през септември 2019 г. и декември 2019 г. Полските власти са се защитавали пред Съвета на ЕС три пъти, между юни и декември 2018 г.