С похвали към България: Румъния променя данъци, за да увеличи събираемостта

От една страна, специалната ставка на ДДС за храните или намаляването на ДДС от 24% първо на 20%, а от 1 януари 2017 г. - на 19%, стимулираха потреблението, а оттам и икономическия растеж. От друга страна, данъчната революция, приета в пакет с намаляване на данък общ доход от 16% на 10%, по-скоро бе една маневра чрез която да се повиши събираемостта на социалните осигуровки. На трето място, мерки като данък „алчност“, които утвърдиха облагане на оборота, а не на печалбите на финансовите компании, бяха знак, че румънската държава се опитва да облага по-ефективно чуждестранния бизнес, доколкото много чуждестранни компании в Румъния не декларират печалба и съответно не плащат данък печалба.

В своята съвкупност тези мерки предизвикаха противоречия, хаос, скептицизъм на предприемачите, които постоянно твърдяха, че искат предвидими условия на работа. През цялото време се чертаеха мрачни сценарии за нарастване на бюджетния дефицит и на дефицита по текущата сметка, за задлъжняване на страната, за нарастване на вноса заради повишеното потребление и т.н. В същото време идеолозите на растежа чрез по-високи доходи и по-високо потребление посочваха, че външният дълг като дял от БВП намалява, че поеманият дълг, за да се генерира единица растеж, сега е по-малък, отколкото преди години и т.н. В крайна сметка през октомври 2019 г. социалдемократите бяха свалени от власт и сега управлява Националнолибералната партия, чийто икономически експерти са привърженици на балансирания бюджет и икономиите. Вероятно времето на данъчните иновации приключи и оттук нататък фискалната политика ще стане по-скучна и предвидима.

Специална ставка на ДДС за храните

От 2013 г. в Румъния съществува специална ставка на ДДС от 9% за хляб и хлебни произведения. Тя бе въведена от правителството на Виктор Понта. Преди да бъде свален от власт в края на 2015 г., кабинетът Понта надгради мярката, като въведе специалната ставка на ДДС от 9% за всички храни. Тогава правителството отчете повишение на приходите от ДДС, независимо от понижението на ставката. В същото време по изчисления на социалния министър Рована Плумб домакинство от пенсионери със социална пенсия, която тогава бе 400 леи (90 евро), получи 20 евро по-голяма покупателна способност заради намаленото ДДС. Паралелно с промяната на ДДС от 1 октомври 2015 г. бяха вдигнати заплатите в здравеопазването с 25%, а от 1 декември 2015 г. - тези в образованието с 15%.

Тази линия на намаляване на ДДС и вдигане на заплатите в държавния сектор продължи през цялото време на управление на Социалдемократическата партия. Нейните опоненти бяха икономистите от средите на финансовия сектор и гуверньора на Румънската национална банка Мугур Исъреску. Те твърдяха, че не може едновременно да се намаляват данъците и да се покачват заплатите в държавния сектор, защото ще възникне бюджетен дефицит. МВФ държеше страната да не стига до бюджетен дефицит, приближаващ 3% от БВП, а по-скоро да го държи в зоната на 1-1,5%. Въпреки това социалдемократите заложиха на факта, че страната се намира в икономически подем, БВП нараства, така че народът трябва да усети облагите на развитието.

В резултат на поредица от данъчни промени в момента ДДС е 19%. Има две специални ставки на ДДС – 9% и 5%. С 9% се облагат ортопедични продукти; лекарства за хора и животни, храни, напитки (без алкохолните напитки); вода, когато се ползва за напояване в земеделието; мазнини и пестициди, използвани в земеделието; семена и други земеделски продукти, както и услуги, характерни за земеделието; водоснабдяването и канализацията. Специална ставка от 5% се използва за учебници, книги, вестници и списания; за туристически услуги, кетъринг, за достъп на крепости, музеи, мемориални домове, исторически паметници, архитектурни и археологически паметници; настаняване в хотел, ресторантски услуги (с изключение на алкохолните напитки, различни от бирата), използването на спортни съоръжения, транспорта на хора с влакове, с лифтове; за изграждане на социални жилища.

Очакванията на МВФ са през 2019 г. БВП да нарасне с 4,2% и да достигне 225 млрд. евро. През 2015 г. БВП е бил 159,6 млрд. евро. Стъпвайки на този скок, Социалдемократическата партия повиши не само заплатите в държавния сектор, но и пенсиите – с 15% от 1 септември 2019 г. и с още 40% от 1 септември 2020 г. Новото правителство обяви, че няма да отменя това увеличение, независимо че то натоварва значително бюджета. 2020 г. е година на парламентарни и местни избори, така че орязванията на вече постигнати увеличения могат да повлияят на резултатите от вота.