След студения душ от ЕС: Балканските страни засилват регионалните си връзки

Решението на ЕС да затвори вратата за две балкански страни накара региона да осъзнае, че не може да разчита само на западните си съседи, предупреди сръбският президент Александър Вучич в интервю за Financial Times.

Той каза също, че отказът на ЕС да започне преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания оправдава политиката му за по-близки връзки с Китай и Русия. Белград е готов да подпише в петък договор за свободна търговия с Евразийския икономически съюз – съсредоточен около Москва митнически съюз с пет страни членки, и призовава за засилване на регионалната интеграция.

„Трябва да се погрижим за себе си. Това е единственият начин, единственият подход. Всичко останало ще бъде много безотговорно“, посочи Вучич.

Изказването му вероятно ще засили опасенията, че ЕС може да загуби влиянието си на Балканите, след като лидерите на блока не постигнаха споразумение на срещата на върха миналата седмица за започване на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония и Албания. Решението, което беше резултат от противопоставянето на френския президент Еманюел Макрон, беше разкритикувано от двете страни и от САЩ.

Париж смята, че блокът трябва да разреши първо собствените си проблеми, преди да приема нови членове.

В интервю от Белград Вучич заяви, че решението на ЕС, което беше взето въпреки усилията на Албания и Северна Македония да отговорят на изискванията на съюза за членство, е накарало региона да разбере, че „не всичко зависи от нас“.

„Те все ни казваха: О, всичко зависи от вас, от скоростта на вашите реформи... Сега поне са много по-честни. Те казват: Най-малкото не всичко зависи от вас“, отбелязва Вучич.

„Какво мога да направя – да плача и да обявя гладна стачка пред Берлеймон?“, запита той, имайки предвид централата на Европейската комисия в Брюксел. „Няма да го направя, никой няма да го направи“, допълни сръбският президент.

Според Вучич вместо това Балканите трябва да направят повече, за да засилят регионалното сътрудничество.

„Не можем да зависим от следващото решение на Европейския съвет или от това дали холандското правителство ще вземе едно или друго решение, или дали датското правителство ще направи нещо, различно от очакванията ни“, каза Вучич, имайки предвид страните, които се присъединиха към Париж в оспорването на препоръките на Брюксел за започване на преговори за присъединяване.

Миналата седмица Вучич, наред с премиерите на Северна Македония и Албания, подписа декларация за създаване на споразумение за сътрудничество по подобие на Шенгенското споразумение на ЕС, което гарантира свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги между трите свързани страни.

Декларацията приканва други страни от региона да се присъединят с намерението за създаване на съвместен пазар от 18 млн. души.

Вучич казва, че ангажиментът към споразумението е бил засилен от блокирането на преговорите за присъединяване от ЕС. По думите му преди това съседните на Сърбия страни „не са проявявали реален интерес, защото очакваха много повече от съюза“. „Сега те виждат, че първо трябва да насочим поглед към себе си, като разбира се останем твърдо на пътя към членство в ЕС, но без да очакваме подаяние от никого“, допълва той.

Вучич изразява готовност за синхронизиране на ставките на данък добавена стойност и инвестиционните стимули с Албания и Северна Македония, което според него ще създаде пазар от 12 млн. души между трите страни.

Сърбия започна преговори за членство в ЕС през 2014 г., но е смятана от блока за по-слабо подготвена за присъединяване от Република Северна Македония. Дипломат от съюза в Белград казва, че Сърбия принадлежи към ЕС, „само заради географското си положение“.

Но недоверието между страните в региона и двустранни проблеми, възникнали по време на войните след разпадането на Югославия, ще затруднят задълбочаването на сътрудничеството, отбелязва Financial Times.

Изданието припомня, че Сърбия продължава да не признава независимостта на бившата си провинция Косово, където 90% от населението са етнически албанци, въпреки продължаващите вече близо десет години преговори под егидата на ЕС.

Страната има сложни отношения и с Босна и Херцеговина, където Белград подкрепя населената предимно с етнически сърби Република Сръбска, чиито ръководители настояват за отделяне.

„Сърбия трябва да промени радикално поведението си към съседните страни, за да убеди, че наистина се интересува от подобряване на отношенията в региона, за да подпомогне процеса на реформи и стабилност“, коментира Флориан Бийбър, директор на Центъра за изследване на Югоизточна Европа към университета в австрийския град Грац.

Той отбелязва, че за да бъде истински успешен, т. нар. „Балкански Шенген“, ще трябва да включва Босна и Херцеговина и Косово, но Белград продължава да води активна кампания против признаването на независимостта на Косово.