Югоизточна Европа може да бъде диверсифицирана чрез Трансбалканския газопровод

„Турски поток“

През 2020 г., когато договорът за транзит между „Газпром“ и "Нафтогаз" приключи, обемите, които понастоящем се изнасят през Трансбалканския газопровод за Турция, могат да бъдат пренасочени към „Турски поток“, притежаващ годишен капацитет от 15,75 млрд. куб. м. 

Планира се чрез новия проект Русия да доставя газ до Унгария през Турция, България и Сърбия. Съществуват обаче индикации, че проектът - който ще разчита на съществуващата национална инфраструктура, част от която е голям участък от трансбалканската линия, както и нови тръбопроводи, ще бъде забавен поне до 2021 г. поради продължаващи правни проблеми в България.

Трансбалкански газопровод: реверсивни, двупосочни потоци

След края на договора между Русия и Украйна, около 14 млрд. куб. м природен газ годишно ще бъдат пренасочени от Трансбалканския газопровод към „Турски поток“ и по-голямата част от съществуващата транзитна инфраструктура може да остане празна, което позволява на страните по маршрута да обърнат потоците и да установят двупосочен коридор.

До завършването на втората тръба на „Турски поток“, „Газпром“ може да продължи да транспортира някои по-малки обеми през Трансбалканския коридор до държави като България и Гърция, които имат дългосрочни договори за доставка, ненадвищаващи 3 млрд. куб. м годишно.

Въпреки това, капацитетът може да бъде резервиран от други компании в обратен поток в турско-българския участък след съответните надстройки от миналата година. Резервен капацитет по тръба No1 на трансбалканския маршрут, която свързва румънската граница с Украйна по същия маршрут, също трябва да бъде наличен.

С увеличаването на капацитета за внос и транзит в Турция и Гърция, Анкара иска да подпише споразумение за взаимно свързване със София, за да позволи турския износ на LNG да може да достигне до страните от целия регион още на 1 януари 2020 г.

Необходими са спешни действия

Докато извършването на техническите дейности - например, увеличаването на компресията или въвеждането на нови измервателни станции - само по себе си не трябва да бъде предизвикателство, трудността се крие в заинтересованите страни по маршрута, които работят в унисон, за да превърнат Трансбалканския газопровод в коридор за износ на LNG и алтернатива на регионалните проекти от Русия.

Операторът на румънската газопреносна система Transgaz не успява да приложи правилата на Европейския съюз (ЕС) за достъп на трети страни до връзката с Украйна след изтичането на транзитния договор за тръба 1 през 2016 г. въпреки големия интерес към резервирането на капацитет в тази точка на свързване.

За момента всички погледи са насочени към България, която да разреши правните проблеми и да изгради своя участък от „Турски поток“, за да гарантира, че ще осигури достъп до неруски доставки на газ и инфраструктура.

Ако този прозорец бъде провален, коридорът на „Турски поток“ ще бъде пуснат в експлоатация и критичната инфраструктура отново ще бъде блокирана, за да обслужва интересите на „Газпром“, пише Аура Сабадус.