Телевизионните сериали - новото политическо оръжие на Ердоган

Сериалът „Великолепният век“ (151 епизода, излъчени между 2011 и 2014 г.) отприщи вълната. Той разказваше за интригите в двора и харема на Сюлейман I Великолепни. Любовните приключения на султана и обилното количество изпито вино обаче предизвикаха критиките на приближени до правителството, пише френското издание на списание Slate.

Реджеп Ердоган, който по онова време беше премиер на Турция, се намеси, като разкритикува остро продуцентите на сериала. „Султан Сюлейман, когото познаваме, е прекарал 30 години на гърба на кон, а не в двореца“, заяви Ердоган през 2012 г., призовавайки правосъдието „да направи необходимото“ срещу сериала, който според него принизявал стойностите в страната. Контролът върху държавата не означаваше автоматично контрол върху културата и Ердоган си даваше сметка за това.

За да компенсират този пропуск, се появиха два телевизионни сериала, разказващи (както си трябва) историята на турците. „Възкресение: Ертугрул“ (2014-2019 г., 179 епизода) разказва за битките на бащата на Осман Гази, който ще се превърне в основател на османската династия, срещу кръстоносците, монголите и византийците в атмосфера на военна епопея. В социалните мрежи сериалът често е сравняван с „Игра на тронове“ или „Викингите“.

Другият сериал, „Последният султан: Абдулхамид“, проследява последните 13 години от живота на султана и халиф Абдулхамид II, който трябва да се справя с различни заговори за отслабване и разрушаване на империята му. Сериалът вече е в четвъртия си сезон.

История на пропагандата

Двата сериала, които са излъчвани по основната държавна телевизия TRT, се радват на подкрепата на правителството. Въпреки че бюджетът на „Последният султан“ остава мистерия, „Ертугрул“ е струвал на TRT 330 хил. евро на епизод за първите два сезона.

Турският президент обича да приема актьорите и продуцентите на сериала в двореца си с 1150 стаи или да ги кани в президентския си самолет при посещение в Кувейт, например. Самият той не се осмелява да се появи на снимачната площадка, за да влезе в ролята на режисьор.

Това покровителство не е случайно. Двата сериала целят да осъществят сближаване и дори идентифициране между историческите фигури и настоящия лидер на „Нова Турция“.

„Историческите събития са напълно подчинени на интересите на режима“, казва историкът Стефо Бенлисой. „В „Последният султан“ явно се прокарва  политическият дневен ред на президента с декори от XIX век. От една страна, сериалът опитва да извлече от миналото нещо като баща-основател на нацията, алтернатива на Мустафа Кемал, но паралелно с това Абдулхамид е идентифициран очевидно с Ердоган, който се нагърбва с недовършената мисия на султана, а именно на защитник на турската нация и на мюсюлманските народи“, допълва Бенлисой, който е специалист по малцинствата в Османската империя.

Заобикаляне на миналото, завръщане към настоящето

От икономическата криза до изборите, от опита за държавен преврат до спорните мегапроекти на Ердоган, почти всяко настоящо събитие намира своя паралел в двореца на Абдулхамид или на бойните полета в „Ертугрул“.

Например, докато Ердоган работи по строителството на „най-голямото летище в света“ в Истанбул, на което според официални представители ще завиждат западните сили, в „Последният султан“ пратеникът на английската кралица опитва да се намеси в строителството на железопътната линия Хеджаз, голям проект на султана, който трябва да улесни поклонническите пътувания на мюсюлманите. 

Пратениците на кралицата получават „османска плесница“, звучен шамар от Абдулхамид. Османската плесница често е използвана от Ердоган, особено в предизборните му речи, като метафора на поражението, което ще нанесе на опозицията.

Друг пример - след неуспешния опит за държавен преврат на 15 юли 2016 г. в сериала „Възкресение: Ертугрул“ се разплитат заговори чрез борба с предателите и кръстоносците, дегизирани като съюзници. „Държавата трябва винаги да е чиста, блатото трябва да бъде изчистено“, казва главният герой, повтаряйки често използвани думи от държавния глава.

Сценаристите също не се колебаят да перифразират турския президент: “Няма държава, която да прилича на градина с рози без бодли“, казва Ердоган, имайки предвид трудностите, пред които е изправена турската държава. „Ертугрул не ви обеща градина с рози без бодли“, казва герой в сериала. А след 15 юли музиката от „Възкресение“ отекваше по високоговорителите по време на нощните събирания за отпразнуване на победата на демокрацията или поне на поражението на заговорниците.

Неотдавна бившите съюзници на Ердоган, които се готвят да напуснат неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) бяха взети на мушка от главния герой в „Последният султан“: „Водата, с която поливаме розовите храсти, е от полза както за розата, така и за бодлите. Но ако някои около нас опитат да се превърнат в бодли, ние ще ги откъснем с твърда ръка“.

Бившият премиер Ахмет Давутоглу, който създава собствена партия, получава ясно послание: „Ще дойде ден, когато ще видим кой е истинският наследник на султан Абдулхамид и кой го предаде“.

Въведение в антисемитизма

Враговете, които искат да сложат край на управлението на султана, са многобройни, но действат заедно. На преден план в единния фронт от опоненти се намират, разбира се, евреите или по-точно събирателният образ на евреина, а именно Теодор Херцел, основател и духовен баща на ционизма.

"Човечеството ще живее, докато се намира в наша служба, в служба на евреите, избрани от Йехова“, казва той в един от епизодите. Или: „Никоя друга страна не е важна, светът е създаден, за да ни служи“. „Това е въведение в антисемитизма“, казва журналистът Сердар Коруджу, автор на редица статии за сериала.

Не всички евреи са представени в негативна светлина. Абдулхамид, например, се радва да се срещне с „толкова разумни евреи“. Но още в първия епизод на „Последният султан“ участниците в заговора срещу султана са ясно определени чрез символа, който си предават: Давидовата звезда.

В тази инициатива Херцел е свързан с другите малцинства – гръцкото и арменското, но най-вече с реформаторското движение на младотурците, които ще свалят от власт султана през 1909 г. Конците на този заговор са дърпани от „глобалната монархия“ или „мръсния капитал“ или с други думи от „лобито на лихварите“ по думите на Ердоган, а именно тъмна международна мрежа.

Сена Айдин, автор на докторска дисертация за възприемането на двата сериала от обществото, казва, че те са гледани предимно от консервативна и националистическа публика, която намира в тях нещо като „ръководство за разбиране на Ердоган“.

Айдин, която е доктор по комуникационни науки, обяснява, че двата сериала са толкова подкрепяни от президента, че гледането им се превръща в обичай. „Основният извод, до който стигат зрителите, е, че историята се повтаря. Щом Абдулхамид е бил победен въпреки смелостта му, причината е, че е бил сам и изолиран срещу враговете си, както разказва сериалът. Така че и дума не може да става Ердоган да бъде оставен сам срещу всичките му противници и предатели, които са от един сой векове наред“, отбелязва Айдин.