Мартин Ирушек: Липсата на развита инфраструктура убива ефекта на диверсификация

Енергията и по-конкретно чистата енергия е основна тема в полезрението на ЕС. Преходът към безвъглеродна икономика е критична точка в плановете на геополитическо ниво и фундамент, около който се изгражда представата за близкото бъдеще. Какви препоръки може да направите по отношение на борбата с ограничаването на емисиите на въглероден диоксид и стимулирането на развитието на възобновяемата енергия в най-силно зависещите от въглища страни в Европа, като Полша, Гърция и България например?

- Този въпрос е свързан най-вече с изкопаемите горива и тежката промишленост, както и с факта, че особено в страните от Централната и Източна Европа, икономиките и обществата са силно обвързани и с двете. Тези държави са изградили силна индустриална основа (най-вече в миналото, в резултат на усилена следвоенна индустриализация, следвайки руския промишлен модел), която трябва да бъде захранена с огромно количество енергия.

Това е причината за силната зависимост към доставките и вноса в петролния и газовия сектор (тъй като в региона има ограничени запаси на тези ресурси), но също така и към широкото потребление на въглища.

Не е изненадващо, че тези страни са сред най-енергоемките, като едновременно с това генерират огромни количества емисии на въглероден диоксид на глава от населението. По този начин усилията за ограничаване на потреблението на изкопаеми горива могат да окажат влияние върху икономическата продукция на определени държави. Борбата за ограничаване на емисиите трябва да продължи, особено в Централна и Източна Европа, където този въпрос е наистина важен.

Проблемът е свързан и с факта, че въглищата са лесен за добиване ресурс, особено когато държавата трябва да покрие нуждите от електроенергия. Това е и основната причина да се прогнозира увеличаване в потреблението на въглища в страните извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през следващите години.

Към този проблем може да се прибави и добивът на въглища, който в някой страни е ключов за избягване на високата безработица. Порази тази причина премахването на въглищата е политически чувствително решение, което не всяко правителство е готово да вземе.

Ето защо е трудно да се дават съвети на държави, които са изправени пред проблеми като недостатъчно финансиране, крехка, енергоемка икономика и ниска трудова мобилност. Това, което трябва е солидна мотивация за намаляване на емисиите като цяло, както и осъзнаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите и свързаните с това разходи. Изглежда, че страните вече започват да признават за тези проблеми, но се изисква и силна политическа решимост в среда, която е доста консервативна  по отношение на енергийното потребление и икономическата структура.

Транспортният сектор и неговото изчистване от вредните газове също е важен елемент в тази борба. Налагането на електрическите превозни средства сред европейските потребители се очертава като устойчив процес, но гражданите на страните от Източна Европа не разполагат със средствата, за да участват ефективно в този преход. В България, например, делът на колите втора употреба с двигатели с вътрешно горене, продължава да бъде особено голям. Как може Европа да се справи с този проблем при по-бедните страни и ще повлияе ли върху целите на ЕС за транспорт без парникови газове?

- Въпросът е свързан с относително по-ниската покупателна способност на страните от Централна и Източна Европа. Следователно, с по-строги бюджети, гражданите в тези държави са по-малко склонни да купуват нови, по-ефективни автомобили, да не споменаваме хибридите и напълно електрическите превозни средства. Друг проблем е липсата на инфраструктура за улесняване на разпространението на алтернативни горива, но този проблем е широкоразпространен и в страни извън региона.

Ефективният и бърз обществен транспорт би могъл да подобри положението, особено при транспортирането на стоки и по отношение на превоза на пътници в градски условия. Но и тук отново се сблъскваме с проблема за недостатъчно финансиране на подобни проекти в държавните от региона, които имат много по-малко средства в сравнение със страните от Западна Европа.

На 26 юни българският министър на околната среда и водите Нено Димов предложи на Европейската комисия да създаде Европейски фонд за чиста мобилност, с който да се засилят усилията за преобразяване на транспортния сектор в ЕС. В подкрепата на това предложение се обявиха страни като Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Литва. Разбира се, това ще изисква силен политически и финансов тласък. Според вас може ли подобно начинание да бъде успешно, като се има предвид значително по-малките възможности на въпросните страни в сравнение с такива като Германия, Франция, Италия и Великобритания? Колко бързо може да се извърши подобен преход към по-чист транспорт и какво е необходимо да се предприеме като действия от страна на правителствата?

- Не съм експерт в транспортния сектор, но определено приветствам подобни дейности, въпреки че целта може да е доста пресилена. Трябва обаче да се разбере, че докато политическите прокламации и инициативи са едно нещо, конкретни политики са различна история. Тук се връщаме към въпроса за националните интереси и това, което отделните държави са готови да направят, тъй като тези политики могат да имат потенциално чувствително въздействие в страната. Ако правителствата не са сигурни дали гражданите биха приели такива политики или ако те не са в състояние или не желаят да обяснят на населението, че то трябва да направи някои жертви за смекчаване на замърсяването, такива инициативи няма да успеят.

Последният пример за нежеланието да се предприеме решително действие беше от заседанието на Европейския съвет през юни, където четири държави от ЦИЕ блокираха приемането на дългосрочна цел за климата.