Бившите съветски страни в състава на Европейския съюз по всяка вероятност са успели да устоят на не толкова бляскавото представяне на еврозоната от миналото тримесечие.
И въпреки че пикът в източната част на континента е преминал, данните, които се очакват в сряда, би трябвало да отразят устойчивостта на региона на фона на трусовете около Brexit и отслабването на Германия.
Растежът се забавя леко в Чехия, Унгария и Полша, но остава стабилен в България, Словакия и Румъния според очакванията на анализатори, допитани от Bloomberg. Въпреки това налице е разширяване, което е два пъти това на еврозоната на годишна основа.
Прогнозите са в България ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да остане без промяна през първото тримесечие на 2019 г. спрямо последното на 2018 г. на ниво от 3,2%, в Румъния – 4,1% и в Словакия 3,6%. В Чехия понижението е до 2,4% от 2,6%, в Унгария – 4,9% от 5,1%, а в Полша – 4,4% от 4,9%.
„Растежът в Централна Европа изглежда се представя добре, като силното местно търсене компенсира влиянието на продължаващото отслабване в пазарите за износ в еврозоната“, посочва Лиъм Пийч, икономист към Capital Economics Ltd.
И макар инфлацията да расте в някои части на региона и централните банки там отговориха с увеличаване на лихвите, разходите по заеми в много страни остават на или близо до рекордно ниските си стойности. Полша се очаква да изчака още с увеличението на рекордно ниските стойности на лихвите в сряда.
Налице са още признаци за оптимизъм. Полша обяви стимули на обща стойност 10 млрд. долара, увеличавайки помощите за семейства и намалявайки някои данъци. По-високите заплати, тласнати нагоре от недостига на работна ръка, водят до ръст на потреблението в Унгария, където тази година BMW ще започне работа по завод на стойност 1,2 млрд. долара.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.