Надя Неделчева: На борсата в Полша се търгуват 27 компании за видео игри

Надя Неделчева е ръководител на отдел “Управление на портфейли и анализи”. Надя се присъединява към Карол през 2003 г., като първоначално работата й е свързана с клиенти, с фокус чуждестранните клиенти на компанията. От 2005 г. оглавява анализаторското звено на инвестиционен посредник Карол. През 2007 г. става ръководител на анализаторското звено на Карол Капитал Мениджмънт. Към момента тя е част от инвестиционния комитет, който контролира инвестициите на взаимните фондове, както и управляваните от дружеството индивидуални портфейли и институционални мандати. Занимава се с управлението на взаимни фондове и мандати за инвестиции в региона на Централна и Източна Европа.

Надя притежава бакалавърска степен по Международни Икономически Отношения и по Финанси от Университета за Национално и Световно Стопанство. През 2003 г. получава лиценз за инвестиционен консултант от Комисията за Финансов Надзор. От 2007 г. Надя е сертифициран финансов аналитик (CFA).

От презентацията по време на Investor Days ни направи впечатление, че полските компании за видео игри имат силен ръст в цената на акциите, не само за 2018 г., но и за последните 3 години. Значи в Полша имат цял сектор на борсата само за видео игри? Кои са компаниите и какви ръстове в капитализациите отчитат? Имат ли по-добри съотношения p/e и p/s, спрямо търгуваните на NASDAQ?

Индустрията на видео игри в Полша се развива с много бурни темпове през последните години. На основния пазар се търгуват 9 компании от сектора, а на сегмента за малки компании New Connect са листнати още 18. Емблематичен представител на сектора е компанията CD Project, която в момента е сред топ позициите ни, като за последните 3 години акциите на компанията са поскъпнали над 500%. Капитализацията на компанията надхвърля 3 млрд. евро, с което компанията е по-голяма от редица от водещите полски банки и индустриални компании. Независимо от много силния ръст на акцията, която тази година е поскъпнала с над 50% въпреки слабото представяне на полския пазар, тя се търгува при сходни съотношения с глобалните лидери. 

През 2018 г. позитивните настроения се пренесоха и върху други компании от сектора като от по-големите компании PlayWay и 11 Bit записаха силни ръстове – над 100 и над 30% съответно, с което се наредиха сред най-силно представящите се акции в региона тази година.

Разкажете повече и за IPO-то на антивирусната AVAST в Чехия?

Avast дебютира на лондонската фондова борса през май тази година и привлече над 800 млн. долара, а капитализацията на компанията надхвърли 3.2 млрд. долара. По този начин IPO-то се превърна в едно от най-големите технологични IPO-та в историята на Лондонската борса и едно от най-големите IPO-та в Европа тази година. Avast постига невероятен ръст в приходите и печалбите през последните години и в резултат на няколко ключови придобивания се превърна в световен лидер в областта на киберсигурността  с повече от 400 млн. потребители. Компанията генерира сериозни свободни парични потоци и има висока норма на оперативната печалба. Отчитайки добрите перспективи пред индустрията и устойчивия бизнес модел на Avast, ние решихме да купим акции на компанията малко след IPO-то, когато акциите се търгуваха на още по-атрактивна цена, заради проблеми около един от основните им конкуренти (Symantec).

Друго интересно IPO в региона е било на пристанището Tallinna Sadam, какво се предложи и защо инвеститорите бяха привлечени?

IPO-то на естонското пристанище протече при сериозен интерес като емисията бе презаписана повече от 3 пъти, а цената бе фиксирана по-близо до горната граница на ценовия диапазон. Бяха привлечени близо 150 млн. евро. Компанията има много добра рентабилност с EBITDA марж над 50%, както и висока дивидентска доходност – 5.7%. От листването на компанията през юни досега акцията се е покачила с около 20%.

Управляваните от вас фондове участваха ли на тези IPO-та?

Имаме инвестиции и в двете компании, които реализирахме малко след IPO-то.

Направи ми впечатление, че сред петролните компании харесвате руската Новатек, защо?

Това е вторият най-голям производител на газ в Русия, изцяло частна компания, която се отличава с много високо ниво на корпоративното управление, което е и сред основните причини компанията да е сред любимите руски компании на чуждестранните инвеститори. За последните 3 години акцията на компанията е скочила с над 150%. За нея е характерно много силното изпълнение на инвестиционните проекти и постиганата висока възвръщаемост на инвестирания капитал – средногодишният ROIC за последните 5 години възлиза на 18% при средно 9% за руските аналози и -2% за глобалните. Компанията има нови амбициозни проекти, които допълнително ще поддържат интереса към нея.

Кои други петролни компании в региона наблюдавате и как стоят в сравнение с показателите на световните аналози?

Харесваме руските петролни компании като цяло,  като те се търгуват с дисконт спрямо глобалните аналози – средното Р/Е на база очаквани резултати е 5.3х при 8.4х за глобалните. Същевременно те се отличават с позитивна динамика на печалбите – средногодишният темп на нарастване за последните 5 години е 6.9% при спад от 0.4% при глобалните компании от сектора. Постигат много по-добра рентабилност като текущо средната възвръщаемост на собствения капитал на руските компаниите е 14% при средно 3% за глобалните компании. Освен това те се отличават с добра капиталова дисциплина и висока дивидентска доходност. Лукойл например е с дивидентска доходност от над 6%, а при Газпром Нефт показателят надхвърля 8%.

Цели 7 от компаниите в региона, включително Турция, Русия, Полша и т.н., отчитат ръстове в цената на акциите с над 100%, а унгарската 4IG дори 853%, на какво се дължат тези големи движения?

При изготвянето на класацията за най-добре представящи се компании в региона за тази година, отчитайки ниската ликвидност при редица страни, въведохме критериите пазарната капитализация на компаниите да е не по-малка от 100 млн. евро, както и средногодишният оборот за последните 3 месеци да надхвърля 100 хил.евро. Независимо от това в класацията отново намериха място компании, които са сравнително малки, като тези, при които се наблюдава най-силно поскъпване се характеризират по-скоро с еднократен характер на факторите, довели до силния ръст, като те се различават по компании. Това, което изведохме като тенденция, бе силното представяне на IT компаниите, конкретно от сферата на производство на видео игри, както и на компании от сектора нефт и газ.

Турският борсов индекс в долари е бил като асансьор през 2018 г., нагоре-надолу, как трябва да се търгува на този пазар?

Турският пазар е много интересен, но много рисков. Това е пазар с много висока бета  - т.е. много висока чувствителност към настроенията към развиващите се пазари. Чуждестранните инвеститори имат висок дял – над 60% от фрий-флоута се държи от чужденци – като така пазарът е много подвластен на глобалните настроения. В допълнение на това страната е изправена пред редица макроикономически и геополотически рискове, като в резултат пазарът се характеризира с много висока волатилност. През 2017 г. основният турски индекс се повиши с близо 48% но същевременно турската лира се обезцени с 18% спрямо еврото. Същевременно това движение на лирата изглежда умерено на фона на тазгодишния натиск върху турската валута, която към август бе загубила около 40% от стойността си спрямо еврото от началото на годината. От август до момента турската лира е скочила с около 25% спрямо еврото. От началото на годината турският индекс е загубил над 20% в местна валута. Всичко това налага много предпазлив подход по отношение на инвестициите в турски акции – поддържаме ги на по-ниско тегло спрямо теглото им в бенчмарка, инвестираме в износители, които се възползват от обезценката на лирата, а освен това за първи път хеджираме експозицията си в турски лири. Местните валути са по-скъпи за хеджиране – в периода с особено висока волатилност при турската лира цената на хеджа достигаше 2.5-3% на месечна база – наистина високо ниво и все пак хеджирането беше оправдано на фона на много високата волатилност.

Статистиката ви показва, че Източна Европа (вклю. Централна) е с дивидентна доходност от 5,7%, което е по-добро спрямо другите региони в света, както и с по-добри коефициенти цена/печалба и цена/балансова стойност, прави ли това региона по-перспективен?

Според нас категорично да – регионът на Централна и Източна Европа изостана много солидно от всички останали глобални пазари през изминалите 10 години. Средно регионът се намира на нива над 50% по-ниски спрямо върховете от 2007г. докато редица глобални пазари отдавна ги преминаха. Същевременно икономиките се развиват с динамични темпове, което съответно намира отражение и в ръст на отчитаните печалби. Така, предвид изоставането на цените на акциите, регионът на практика е най-евтиният в световен мащаб, търгувайки се на средно форуърдно Р/Е от под 7х – при над 11х при останалите развиващи се пазари и над 13х при развита Европа. Считаме, че това изоставане ще бъде забелязвано от все повече инвеститори.

Македонският индекс отчита най-силен ръст в региона, с 37%, тази година, добре се представя и Босна и Херцеговина с 12%, защо?

Подредбата на пазарите от региона по представяне на основните индекси тази година сочи по-силно представяне на малките пазари, което свидетелства за слабата им корелация с глобалните. Ниската ликвидност е предпоставка за силни движения като в случая липсата на много чуждестранни инвеститори играе позитивна роля поради липсата на силен отлив на средства при засилване на негативните настроения. Същевременно обаче тази липса на корелация със световните пазари стои в основата на слабо представяне в дългосрочен план и невъзползване от позитивния тренд през миналите години, като въпреки силното представяне на македонския индекс тази година, той все още се намира с около 65% под върха си от 2007 г. Силното представяне на индекса тази година е в значителна степен повлияно от представянето на Komercialna Banka Skopie, която е с тегло от 20% и е отчела ръст от около 80% тази година – същевременно обаче не е минала критериите ни за ликвидност и съответно не е попаднала в класацията на региона.

Какви са дяловете на отделните пазари в региона в управляваните от вас фондове?

Във фонда ни за Централна Европа (ДФ Адванс Възможности в Нова Европа) с най-голям дял е полския пазар с дял от малко над 40%, докато във фонда за Източна Европа (ДФ Адванс Източна Европа) с най-голям дял е руският пазар, който обаче поддържаме на по-ниски нива спрямо бенчмарка поради съществуващите рискове от нови санкции към страната от страна на Запада. Експозицията ни към турския пазар също е умерена предвид макроикономическите и гео-политическите рискове.

Атрактивни ли са българските акции в сравнение с алтернативите в региона?

Безспорно имаме интересни компании, търгувани при прилични съотношения, но факторът слаба ликвидност натежава и възпрепятства навлизането на големи инвеститори.