Промяната на балканската граница, която Западът трябва да приеме

Европа има силен и разбираем страх от промяна на националните граници, но дискусиите за размяна на територии между Косово и Сърбия, които са в състояние на кипящ конфликт от две десетилетия, заслужават предпазлива подкрепа, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.

Това изисква промяна на конвенционалното мислене в последните години на западните външнополитически кръгове. Но напрежението между Сърбия и Косово създава големи главоболия на Европа, които трябва да бъдат разрешени. То подхранва нестабилност на югоизточната граница на ЕС и представлява сериозно препятствие пред интегрирането на Западните Балкани в блока.

Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и официално смята територията, чието население се състои предимно от етнически албанци, за сепаратистка провинция. Пет страни членки на ЕС също не признават Косово. Повечето от тях като Испания имат собствени притеснения от сепаратизъм. Русия и Китай държат Косово извън ООН и в международна безизходица.

Докато тя продължава, нито една страна не може да има реалистични надежди за присъединяване към ЕС. Брюксел даде на Белград ясно да разбере, че трябва да разреши спора си с Косово, преди да стане член на съюза.

Не е възможно решение на косовската загадка без споразумение, което и двете страни искрено да подкрепят, и размяната на територии е ключът за постигането на подобно споразумение. Косово ще размени населените предимно със сърби северни общини срещу населените предимно с албанци части от Югозападна Сърбия. Сърбия ще признае Косово и ще прекрати противопоставянето си на членството му в ООН. Косово ще поднови ангажимента си за опазване на сръбските средновековни манастири и за спазване на правата на оставащото сръбско население.

Защо Сърбия би приела подобна сделка? Защото тя би била признание, че американската и европейската политика към Белград и Прищина се е провалила. Косово се отдели под международно наблюдение и с допускането, че Сърбия в крайна сметка ще бъде принудена да признае независимостта и териториалната му цялост. А размяна на територии ще позволи на Сърбия да каже: „Опитахте да направите това без нас, но не се получи“.Подобни признания са силни, особено когато страните трябва да се справят със силно емоционални проблеми като история, идентичност и територия.

Косово, от негова страна, ще се превърне в пълноправен член на международната общност и ще има по-ясен път за членство в ЕС. В крайна сметка то може да се присъедини към Съвета на Европа, като осигури на населението си защитата на Европейския съд по правата на човека.

Защо тогава противопоставянето е толкова силно? Германският канцлер Ангела Мергел каза миналата седмица, че „има опити за обсъждане на граници и ние не можем да допуснем това“. Бившият шведски външен министър Карл Билд, който е ангажиран с региона от близо 30 години, нарече идеята „рецепта за геополитическа нестабилност“. От друга страна Волфганг Петрич, главен преговарящ за ЕС по време на мирните преговори за Косово, подкрепя идеята.

Основното възражение е, че промяна на граница в която и да е страна е заплаха за границите на всички страни в региона. Македония има голямо етническо албанско малцинство, което доминира в някои части на територията й до околностите на столицата Скопие. Отделяне би означавало ужасяваща война. Доминираната от сърбите област на Босна и Херцеговина отправя заплахи за отделяне. Дали размяна на територии ще й вдъхне по-голяма решителност?

Преди осем години отидох в Македония и Босна и Херцеговина от името на International Crisis Group, за да изследвам точно тази заплаха. Заедно с моите албански и сръбски колеги стигнахме до извода, че рискът е реален, но управляем.

Оттогава Македония се превърна в далеч по-стабилна страна, има прогресивно и мултиетническо правителство. Членството в НАТО е възможно още в началото на следващата година. Албанското население на страната е прагматично и доволно, че живее в страна с добри перспективи за европейска интеграция и просперитет.

Република Сръбска в Босна и Херцеговина е друг въпрос. Нейните ръководители и голяма част от населението й наистина искат отделяне, но знаят, че това е невъзможно.

Поглед към картата показва, че регионът се състои от две половини – беден, малък изток по границата със Сърбия и по-голям и по-богат запад, стигащ до Хърватия. Към него се присъединява и малкият самоуправляващ се окръг Бръчко. Сърбите могат да обявят независимост утре, но две трети или повече от населението ще бъде откъснато от запада без сухопътен достъп до приятелска територия. Конституцията на Босна и Херцеговина вече дава на региона изключително широка автономия, която вероятно ще бъде изгубена при провал на отделянето.

Много стари балкански територии произлизат от промени на границите, отразяващи логиката на ужасяващото етническо прочистване през 90-те години на миналия век. Но това бяха актове на агресия, а размяна на територии би било точно обратното. Косово и Сърбия говорят за взаимноизгодна сделка със значителна подкрепа на населението, което ще бъде пряко засегнато. Това може да донесе истинска добра воля, която болезнено липсва в региона.

Автор на статията е Парко Прелеч, преподавател в School Public Policy към Централноевропейския университет в Будапеща.