Спасението на Гърция: Тази отровна илюзия

Но тъй като държавите от еврозоната функционират отделно на капиталовия пазар, банки и фондове може целево да спекулират срещу по-високо задлъжнелите страни от еврозоната чрез увеличение на лихвите за подновяване на местните държавни облигации до такава степен, че предупреждението за държавен банкрут може да се окаже самоизпълняващо се пророчество.

Точно това се случи през пролетта на 2010 г. в Гърция и скоро след това в Ирландия, Португалия и Испания. Изпадането в несъстоятелност само на една от тези страни щеше да предизвика колапс за банките в Европа, при това само две години след колапса на Lehman Brothers в САЩ. И това щеше да се случи, защото европейските банки имаха сериозни вложения в тези страни.  Ето защо, под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел, управниците на еврозоната решиха за пореден път да спасят банките, като гарантираха на съответните правителства повече от 400 млрд. евро във формата на спешни заеми, за да ги изплатят на кредиторите. са

Само че не искаха да признаят тази истина на гласоподавателите. В края на краищата първият спасителен план бе струвал около 1 трлн. евро на данъкоплатците. Ето защо Меркел и нейните колеги обявиха откупа на кредиторите като "солидарност" и "спасяване", а въпреки споделената отговорност на всички правителства оставиха цялата тежест на необходимите кредити на кризисните държави - фатална грешка.

Без никакво обществено обсъждане и без дори да бъде питан Европейският парламент една държава от еврозоната получи изведнъж един вид ново правителство: "Еврогрупата" на финансовите министри от страните членки на валутния съюз. То обаче не е избрано в целия ЕС и не е отговорно за всички граждани на ЕС едновременно. Дори няма публично достъпни протоколи. Вместо това министрите и упълномощени от тях длъжностни лица изпълняват в една уж демокрация правото на по-силния, тоест – на кредитора срещу длъжника и на страните с излишък над страните с дефицит.

Дисбалансът на властта е придружен от насочването на целия валутен съюз към неустойчив икономически модел: Всички страни членки трябва да следват германския модел, следователно – натиснете надолу заплатите, увеличете износа и свийте държавните разходи.

Но това действаше в кризисните години в Германия само по една-единствена причина - само защото другите страни от еврозоната не го направиха по същия начин, а на базата на заеми от Германия насърчаваха с вноса си германската икономика. Прилаган за целия съюз обаче, този подход води до състезание към дъното и вкарва по-слабите страни в стагнация поради липсата на търсене.

В същото време германската държава получава над 100 млрд. долара заради спестяванията от лихвите вследствие на изтичането на капитали от средиземноморските страни и приходите от лихви от спешните заеми. А краят на тази погрешна тенденция не се вижда. Така че вместо да видим сливане на "народите на Европа" в "по-тесен съюз", съюзът се разклонява в сегашния си формат на печеливши и губещи членове.

Това може да превърне по-конкретно Италия в политическата бомба със закъснител за еврото. В продължение на десет години, прекъснати от само две години след банковата криза, правителствата там се придържат към правилото за дефицита. Но липсват средства за много необходимите инвестиции в образованието, науката и технологиите, без които страната изостава все повече и повече, а ЕС не може да осигури ефективна помощ поради липсата на достатъчно бюджет. Нищо чудно тогава, че гражданите се разбунтуваха срещу възприемания като диктат от Берлин метод и избраха непредсказуемите бунтовници на движението „Пет звезди“ и дясната „Лига“.

Социологът и идеолог на европейската интеграция Юрген Хабермас вижда в това модела за цяла Европа.

„Осезателното разочарование, че ЕС в сегашното си състояние няма капацитета да реагира на нарастващото социално неравенство вътре в държавите членки и между тях, е основната причина за политическата регресия", казва той. „Десният популизъм" се дължи главно на широко разпространеното схващане, че ЕС няма политическа воля да действа твърдо.

Но пътят назад е блокиран. Общата валута доведе вече насърчи твърде силно икономическата интеграция. Хиляди компании могат да извършват трансгранични сделки само защото за тях не съществува валутен риск. За тази цел бяха договорени милиони трансгранични договори въз основа на плащания в евро.

Това е придружено и от вземания към банки и фондове за трилиони евро. Тяхната стойност би била на практика спорна, ако длъжниците изведнъж поискат да платят в друга валута.