Продължаващото вече две години извънредно положение в Турция завърши в полунощ в сряда, но това не означава, че президентът Ердоган слага край на войната срещу своя най-голям враг.
Държавният глава иска парламентът да даде на прокуратурата по-големи правомощия за борба с предполагаемите терористи, които по негово мнение включват и проповедника Фетхуллах Гюлен – избягалия в самоналожено изгнание в САЩ духовник, който е обвиняван за организирането на опита за преврат от 2016 г., станал причина за извънредното положение, посочва Bloomberg в свой материал.
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и нейните съюзници националисти от Партията на националистическото движение (ПНД) контролират мнозинство в 600-местния парламент, с което се гарантира приемането на промените, най-вероятно до седмици.
„Сега, след като извънредното положение приключва, ние се озовахме в едно неудобно положение“, заяви главният съветник на държавния глава Илнур Чевик в коментар, публикуван в англоезичния проправителствен вестник Daily Sabah. „Борбата срещу ФЕТО (съкращение от Фетулахистка терористична организация, както Анкара нарича мрежата от последователи на Гюлен – бел. ред.), далеч не е свършила и държавата се нуждае от средства за борба с предателите“, посочва още той.
От своя страна проповедникът отрича да има общо с организирането на преврата от лятото на 2016 г.
Заради подозрения за връзки с Гюлен след опита за смяна на властта правителството отстрани близо 130 000 души от постовете им в армията, полицията и други държавни институции. Над 18 000 от тях загубиха работата си по-рано този месец, точно преди Ердоган да се закълне като първия турски президент с изпълнителна власт.
Според проектозакона готвените промени в рамките на следващите три години властите ще имат право да отстраняват заподозрени във връзки с Гюлен от техните постове в държавни структури, да назначават синдикално управление на компании, заподозрени за финансиране на ФЕТО и да вкарват в затвора техните собственици.
Регионалните власти също ще получат извънредни правомощия за ограничаване на достъпа до определени места за даден период от време, както и да забраняват провеждането на демонстрации при съмнения за обществената сигурност. Правото за обществени събирания и демонстрации остава без промяна, казва Чевик.
„Разбира се, някои твърдят, че всички тези мерки всъщност са форма на извънредно положение „под прикритие“ и по същество нищо не се е променило в Турция. Това заключение обаче е напълно погрешно“, посочва още съветникът. „Държавата трябва да се защити, особено след като заплахите на ФЕТО продължават да са реални“, допълва той.