„Дом” от 1 януари
Нов взрив от политическа конфронтация, подсилена от висока социална цена и задълбочена от стремежа на всяка от партиите да разшири подкрепата за засегнатите гласоподаватели, предизвика дебатът за правителствената програма за държавна финансова помощ на длъжници, които не обслужват кредитите си и са ипотекирали за тях единственото жилище на семейството си. Схемата „Дом” /„Estia”/ ще започне да действа от 1 януари 2019 г., реши кабинетът с приемането й на 3 юли.
Целта на програмата „Estia” /„Дом”/ е да подпомогне кредитополучателите от уязвимите социални групи с необслужвани заеми да погасят част от банковите си задължения. Според обявените от правителството условия от нея ще могат да се възползват длъжници, чийто семеен доход е до 50 000 евро, стойността на единственото фамилно жилище, което са заложили пред банката, е под 350 000 евро и стойността на другите им нетни активи /доходи, движимо и недвижимо имущество/ не превишава 125% от цената на ипотекирания дом, т.е. максимално 437 500 евро. Планът важи за всички както жилищни, така и бизнес заеми, които имат за обезпечение единственото фамилно жилище.
Одобрените за „Дом” ще получават една трета от месечната си вноска като субсидия от държавата, а ще трябва да покриват със собствени средства останалите две трети. Те ще могат да намалят тежестта на кредитите си с до 50%, сочат изчисленията на финансовото министерство. Това ще дойде за сметка на частичното облекчение на дълга, намалената лихвена ставка - ще бъдат гарантирани лихвени проценти между 2.5 и 3.5%, и удължаване на срока за погасяване. Ползата за банките е, че тези необслужвани сега заеми ще бъдат преструктурирани, за да станат жизнеспособни и управляеми.
Според разчетите на правителството „Estia” се очаква да обхване около 15 000 закъсали кредотополучатели и да покрие заеми в размер до 3.4 млрд. евро. За целта в бюджета за догодина ще бъдат отделени около 30 млн. евро. Общо близо 800 млн. евро ще е приносът на държавата – съответно от всички данъкоплатци, в погасяването на ипотечни кредити на длъжници за целия срок, тъй като те ще могат да бъдат разсрочвани до 25 години.
Докато политиците в парламента спореха за гласовете на избирателите си, съществени забележки и съмнения за ефекта от правителствения план изразиха редица икономисти. Според тях схемата възнаграждава хората, които не изпълняват договорните си задължения, като на практика принуждава банките да им дадат отстъпки от стойността на заема, а данъкоплатеца да плати и част от него. Програмата нарушава принципа на равенство пред закона и дори насърчава неравенството, предлагайки по-благоприятно отношение към хората, които злоупотребяват с предвидената в закона защита на основното жилище, за да не изплащат взетите заеми. Спорни според икономистите са и финансовите критерии – дали хора с такъв доход и стойност на имота наистина принадлежат към нуждаещите се от държавна помощ социални групи.
Правителството обаче вижда в плана „правилни стимули”, които ще помогнат за разрешаването на проблема с необслужваните кредити в подкрепа на уязвимите групи, а преструктурирането на заемите ще предизвика и интереса на банките да участват.