Кипър: Държавата ще субсидира кредитни длъжници

2.6 млрд. евро за потенциални щети

Най-сериозният политически сблъсък в парламента се разгоря за предоставянето на държавни гаранции в размер на 2.6 млрд. евро в полза на Hellenic Bank. Те ще покрият част от кредитния портфейл, прехвърлен към нея от Кооперативна - необслужвани заеми на стойност 500 млн. евро и 2.1 млрд. евро високорискови заеми, за да предпази новата банка от потенциални бъдещи загуби от неефективните активи.

Ратифицирането на законопроекта за държавните гаранции е от съществено значение за завършването на сделката с Кооперативна банка и е неотложно, настояваше правителството. Парламентът трябва да го одобри, ако не иска да застраши стабилността на финансовата система, обобщи ситуацията финансовият министър Харис Георгиадис. „Аз не мисля, че има друг вариант. Разбирам, че това е трудно решение, но така ще предотвратим рисковете и ще гарантираме доверието на вложителите, стабилността на финансовата ни система и положителната перспектива на нашата икономика”, коментира Георгиадис в разгара на ожесточените няколкодневни дебати.

Ако сделката не стане заради липсата на гаранции, Кипър трябва да влезе в нов меморандум с международните кредитори и нова програма за подпомогане, за да осигури средства за покриване на гарантираните депозити в Кооперативна банка, които възлизат на 8.5 млрд. евро, предупреди председателят на финансовата комисия в парламента и лидер на управляващата партия Авероф Неофиту. 

С този аргумент бе и осигурено парламентарно мнозинство с гласовете на част от опозицията и така законопроектът за държавните гаранции бе приет. Против него гласуваха депутатите от водещата опозиционна сила АКЕЛ и други по-малки партии, които подчертаха, че няма да легитимират икономическо и социално престъпление. Според лявата партия банковото споразумение е вредно и опасно за икономиката, обществото и гражданите, тъй като сделката е силно в полза на „Хеленик банк” и правителството плаща на една частна банка с парите на данъкоплатците. 

Икономисти изчислиха, че с гласуваните държавни гаранции всяко кипърско домакинство на практика подкрепя сделката за Кооперативна с по 8000 евро. Ако се прибави и сумата за рекапитализация - 1.7 млрд. евро от спасителния заем от „Тройката”, който всички данъкоплатци ще изплащат, стовареният върху всяко домакинство в страната дълг възлиза на 15 364 евро. В същото време след това решение публичният дълг се очаква да достигне 110%, което е по-високо ниво от това през периода на меморандума, когато икономиката на страната се свиваше и държавните финанси бяха с дефицит.

Мини-меморандум

Петте законопроекта на правителството, под общото наименование „за укрепване на правната рамка на банковата система и намаляване на необслужваните кредити”, бяха определени като критични за бъдещето на банковия сектор и „мини-меморандум”, тъй като с тях се прави най-голямата промяна на банковото законодателство „от времето на тройката”. Те бяха одобрени след остър дебат с политически и икономически аргументи в почти среднощно гласуване в неделя /8 юли/.   sa

Действащото в момента законодателство, уреждащо несъстоятелността, необслужваните кредити, продажбата на ипотекирани имоти, бе прието под натиска на тройката международни кредитори в периода 2013 – 2015 г., след драматични сблъсъци в парламента. Прилагането му досега, макар и в кратък период, показа „пропуски и слабости, които създават прекомерен натиск от страна на Европейската централна банка върху кипърската банкова система и в крайна сметка върху кредитополучателите, и има спешна необходимост от спешно подобряване на тази законова рамка по отделни, но важни аспекти, които да я направят по-ефективна”, обоснова предлаганата от правителството модернизация на тези закони финансовият министър Харис Георгиадис.

Неефективността на кипърските закони по отношение на необслужваните кредити многократно бе посочвана от кредиторите на острова - Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, които ръководеха програмата за спасяване на Кипър 2013 - 2016 г. Според тях тя е основното препятствие, поради което банките не успяват да намалят големия дял от „червени” кредити. През юни МВФ даже заяви, че „стратегическото просрочие се радва на политическо и социално приемане в Кипър”, дори и от кипърски политици от всички опозиционни партии. Това е и причината, заради която Европейската комисия настоя Кипър да реформира правната рамка, за да се постигне по-ефективно съкращаване на необслужваните заеми, като същевременно се запази защитата на най-уязвимите кредитополучатели.

Одобрените в крайна сметка, макар и със скандали закони, предоставят на банките ефективни инструменти за намаляване на необслужваните кредити и ги предпазват от последващата нужда от увеличаване на капитала. С тях в сила влизат редица разпоредби относно продажбата на ипотекирани имоти, които ускоряват процеса. Регламентира се и провеждането на електронни търгове. Специален закон насърчава преструктурирането на корпоративния дълг и въвежда секюритизацията на кредити.

След промените на път за по-бърза продажба, с по-малко бюрократични процедури и чрез електронни търгове излизат 5373 ипотекирани имота, натрупали се от края на 2015 г. досега. Сред тях са 183 основни жилища, 939 къщи и апартаменти, готови или в процес на изграждане, 524 търговски сгради, хотели, парцели и др.