Сривът на турската валута е политическо предизвикателство за Ердоган

В магазин за дрехи в Истанбул клиентите са малцина, но Есра Йълдъръм бърза заради ускореното поевтиняване на турската лира. Въпреки че пижамите, които продава, са шити в страната, те са произведени от вносни материали и нейният доставчик повишава цените, пише Wall Street Journal.

„Заета съм да променям цената на етикетите. Понякога още не съм свършила с единия куп и трябва да започна отначало“, казва 30-годишната Есра.

Един месец преди изборите в страната, на които президентът Реджеп Тайип Ердоган ще се бори за нов мандат, бързото поевтиняване на лирата накара някои избиратели да се съмняват в твърдението на дългогодишния турски лидер, че знае какъв е пътят към икономически просперитет.

Лирата, която загуби една пета от стойността си спрямо долара от началото на годината, беше връхлетяна от по-голяма буря, която помете някои нововъзникващи пазари заради рязкото повишаване на стойността на долара. Но според анализаторите Ердоган носи известна отговорност за поевтиняването на лирата и двуцифрената инфлация, защото публично се противопостави на повишаването на лихвените проценти, традиционен инструмент за подкрепа на изпаднала в затруднение валута.

Турските домакинства поемат най-голямата тежест от спада на лирата. Тяхната намаляваща способност за харчене на пари намира отражение най-вече в бензиностанциите, защото Турция внася повечето от изкопаемите си горива.
„Пълня само половината от резервоара си. И излизаме по-малко през уикендите“, казва 40-годишната Фунда Севинч, която е паркирала автомобила си на бензиностанция в Истанбул.

Много икономисти твърдят, че Турция трябва да покаже, че е ангажирана да подкрепи лирата, тъй като в противен случай рискува отлив на чуждестранни инвеститори. Но президентът, който оцеля при опит за военен преврат през 2016 г. и има силна база от поддръжници сред дребните бизнесмени и служителите със средни доходи, казва, че е против високи лихвени проценти, защото те забавят инвестициите. Вместо това Ердоган призова турските граждани, „които имат евро и долари под възглавниците си“, да подкрепят националната валута, като купуват лири.

Турската централна банка предприе извънредни мерки миналата седмица, като увеличи една от лихвите си с три процентни пункта, а представители на правителството проведоха срещи с чуждестранни инвеститори. Това донесе известно облекчение за лирата, която поскъпна с над 1% в сряда до ниво от 4,49 лири за един долар.

„Важният въпрос на този кръстопът е дали сривът на турската лира в последно време е намалил броя на привържениците на Ердоган, които ще участват в изборите“, казва Феникс Кален, стратег в Societe Generale в Лондон.

Някои обществени допитвания в последно време дадоха победа на Ердоган на първия тур на президентските избори на 24 юни, но политическите опоненти се усъмниха в достоверността им, тъй като властите, които въведоха извънредно положение в страната след проваления опит за преврат през 2016 г., смазват независимите медии, военните и съдебната система.

Турция изглежда крайно поляризирана, като 47,8% от участниците в анкета от 18 май на института MetroPoll заявяват, че не одобряват политиката на Ердоган спрямо 46,3%, които я одобряват. Така неодобрението превишава одобрението за първи път от юни 2016 г. Според други допитвания турците са станали по-песимистични относно перспективите за икономиката, а доверието на потребителите, което е голям двигател на турската икономика, достигна петмесечно дъно през май.

Икономиката по традиция е актив за Ердоган в предизборната му кампания.

Президентът и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) си приписват заслугите за влизането на Турция в лигата на Г-20 при идването му на власт преди 15 години, след като преди това страната беше под наблюдението на Международния валутен фонд (МВФ). Турската икономика постигна ръст от 7,4% миналата година.

Лирата и преди е преживявала сътресения, без това да окаже значително негативно въздействие върху представянето на Ердоган на изборите. Той не е губил вот, откакто се появи на националната сцена през 2003 г.

В последните месеци обаче се засилиха опасенията относно икономическите неравновесия в страната на фона на отслабването на лирата и ускоряването на годишната инфлация, която се приближи до равнище от 11% през април. Турция трябва да се справя и с нарастващ дефицит по текущата сметка, който е ключов индикатор за икономическата уязвимост на страната.

Опасенията се засилиха, когато Ердоган посети Лондон през май и заяви, че цели да играе по-голяма роля във валутната политика. Чуждестранният отлив от турски държавни облигации възлезе на 638 млн. долара в седмицата до 18 май - най-големият седмичен отлив от ноември 2016 г., сочат данни на централната банка.

В Турция обаче Ердоган може да разчита на твърди привърженици. „Повишаването на курса на долара не ме засяга. Ердоган се противопоставя на натиска отвсякъде. Аз винаги ще го подкрепям“, казва 37-годишният строителен предприемач Юнус Сойлемез.