Световната банка намали прогнозата си за растежа на Западните Балкани до 3,2% през 2018 г. спрямо очакваните преди 3,33% и предупреди, че структурните реформи са необходими, ако регионът иска да се развива устойчиво в средносрочен план, съобщава Ройтерс.
От банката очакват регионът, който включва Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, да разшири икономиката си с 3,5% през 2019 г. в сравнение с предишната прогноза за ръст от 3,6%.
Световната банка идентифицира търговския протекционизъм, нормализирането на лихвените нива в световен мащаб, ниския потенциал за растеж и несигурността по отношение на промяна на вътрешната политика като основни рискове пред перспективите за региона.
„Тези рискове могат да бъдат намалени чрез рационализиране на разходите и реформи, стимулиращи растежа, както и чрез по-стратегически подход за повишаване на конкурентоспособността“, смятат от Световната банка.
Преди световната финансова криза през 2008 г. балканските страни бяха наводнени с евтин капитал, който захранваше икономиката със среден годишен ръст между 5% и 7%.
Международният валутен фонд и други международни организации призоваха шестте държави в Западните Балкани да свият публичните си сектори, да реформират пенсионните си системи и да приватизират държавно контролирани дружества, за да се справят с рязкото увеличаване на бюджетните дефицити и безработицата.
В своя доклад Световната банка посочва още, че докато безработицата намалява в повечето страни през миналата година, то делът на хората без работа варира от 13,5% в Сърбия до 30,4% в Косово.
"Над 80% от новите работни места са в сектора на услугите, най-вече в търговията на дребно и едро, подкрепени от ръста на потреблението", обясняват от банката.