Кипър ще възстановява частично парите на жертвите от банковата криза

Почти пет години след финансовия срив и в навечерието на президентските избори в Кипър правителството направи оспорвана от политици и икономисти стъпка за повече справедливост след кризата. То предложи план за постепенно и частично възстановяване на щетите от нея, като се подпомогнат загубилите парите си при безпрецедентното „подстригване” на негарантираните банкови депозити през март 2013 г.

Взетото преди две седмици решение на кабинета за реанимиране на създадения със закон през 2013 г., но не действащ досега Национален фонд „Солидарност”, дойде в същото време, когато парламентът обсъждаше законопроект за създаване на друг фонд за компенсация на пострадалите вложители, внесен от депутати от управляващата партия ДИСИ, излъчила правителството.

Заедно с тези предложения на дневен ред в обществения дебат в Кипър през последните седмици е и друга „спасителна” за банките идея – за създаването на „лоша” банка, която да поеме и управлява огромните по размер необслужвани заеми.

„Червените” кредити са и един от финансовите проблеми в общоевропейския дебат за бъдещето на икономическия и паричен съюз, заяви управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност /ЕМС/ Клаус Риглинг по време на посещението си в Никозия в началото на ноември, като подчерта, че 2018 г. ще е годината на укрепването на еврозоната.

Загуби за 8,9 млрд. евро и компенсации за... 25 млн. евро от тях

С решението си да активира фонда за солидарност кипърското правителство стартира механизъм за постепенно и частично възстановяване на парите на гражданите, загубени от тях при „подстригването” на негарантираните депозити през март 2013 г. В тази безпрецедентна за ЕС операция вложителите от своя джоб платиха за рекапитализацията на банките и спасението на страната от фалит.

Потърпевшите са от две банки, най-задлъжнели и най-сериозно засегнати от споразумението между кипърското правителство и тройката международни кредитори през март 2013 г. Според договореностите в хода на банковата реформа през 2013 г. „Laiki Bank” бе ликвидирана, като вложителите в нея изгубиха всичките си депозити над 100 000 евро, а „Bank of Cyprus” бе преструктурирана, като 47,5% от негарантираните депозити бяха превърнати в собствен капитал. Този финансов експеримент доведе до обща загуба от 8,9 млрд. евро от негарантираните депозити и обезценката на притежаваните ценни книжа.

Сега, след три поредни години на икономически растеж – за тази година се очаква БВП да нарасне с 3,5% и нивото да се задържи около 3% през следващите три години, страната има финансов капацитет да осъществи мерки за облекчаване на последиците от кризата и частично възстановяване на претърпените вреди, увери финансовият министър Харис Георгиадис. Той обаче изрично подчерта неведнъж, че предлаганата от правителството схема е форма на „социално сближаване”, а не е план за „компенсация” на потърпевшите вложители - правителството няма законов ангажимент за това и не носи правна отговорност за обезщетяване на притежателите на депозити, тъй като „подстригването” е извършено по силата на приет закон, който бе част от инфарктното антикризисно законодателство през март 2013 г. Допускане на формулировката за „компенсации” може да отвори „кутията на Пандора” за съдебни дела от потърпевшите срещу държавата, разясниха опасенията на кабинета експерти.

Първият транш във фонда за частично подпомагане на загубилите средства в банковата криза преди пет години ще е в размер на 25 млн. евро, които трябва да бъдат отпуснати като допълнителен разход от държавния бюджет за 2017 г., обяви финансовият министър Харис Георгиадис.

Той защити предложението на правителството в парламентарната финансова комисия като осъществимо от гледна точка на икономическите възможности на страната и призова народните представители да го подкрепят, гласувайки исканата сума, като първа стъпка в плана. Следващата вноска на фонда ще бъде решена едва през втората половина на 2018 г. Тази процедура ще бъде прилагана и през следващите години, като се отчитат финансовите възможности на страната, без да се рискува нейната фискална и икономическа стабилност, заяви Харис Георгиадис. Правителството също така предлага като възможност за попълване на фонда към него да се прехвърлят други неизползвани държавни активи.

Напълно неизяснен засега обаче е самият план как ще се възстановяват средствата на потърпевшите от „подстригването” на депозитите. Критериите кои от тях - депозитанти, притежатели на ценни книжа, акционери, ще бъдат включени в програмата, при какви условия и в какъв размер ще са плащанията ще се определят едва когато фондът „Солидарност” придобие „достатъчен ресурс”. Според министър Георгиадис това е около 200 – 300 млн. евро. С темп от запълване на резерва от 25 млн. евро това срокът отива на над десетилетие.

„Предизборни фойерверки”, „празни обещания”, „неясни идеи” са само част от коментарите, с които опозицията реагира на правителственото предложение. Тя обвини кабинета, че просто се опитва да успокои избирателите в навечерието на вота за президент, чийто първи тур ще се състои на 28 януари. Факт е и че правителството се сети за попълване на фонда в самото навечерие на изборите, след като преди две години бе внесло в парламента предложение за неговото закриване.

Със силен предизборен вкус бе оценен и новият законопроект за създаване на компенсационен фонд за жертвите на банковата криза през 2013 г., чието обсъждане на парламента започна в началото на ноември. Сред неговите автори са депутати от управляващата партия ДИСИ, но те отхвърлиха подобни политически оценки, като посочиха, че проектът е разработен още през юли. Законопроектът бе критикуван и защото той се простира само до определянето на институционалната рамка за бъдещо компенсиране на вложителите, а финансовата му част като предложение зависи отново от правителството.

„Тази предизборна щедрост на нашите политици е жест, който представлява много сериозен риск за настоящите банкови депозити и е особено опасен в светлината на продължаващата да виси върху стабилността на банковата система заплаха, породена от „червените” кредити”, коментираха икономисти.