Началото на края за Вишеградската четворка?

Общата цел, която Централна Европа преоткри по време на бежанската криза, през последните месеци се разпада заради различия по малки и големи въпроси за всичко от дребния шрифт в регулациите до бъдещето на Европа.

Напрежението в т.нар. Вишеградска четворка явно избухна през октомври заради въпроса за трансграничните трудови правила в Европа, коментира Politico. Полша и Унгария отказаха да последват Словакия и Чехия и да приемат водения от французите компромис за затягане на регулациите за командированите в чужбина служители.

По-голяма тревога за онези, надяващи се да запазят подобието на единство е, че Прага може да се отдалечи от алианса под управлението на популисткия олигарх Андрей Бабиш, чиято партия спечели парламентарните избори. Макар че Бабиш не е толкова идеологически настроен, колкото сегашното дясно управление на Полша, и няма злостна история с европейските институции като унгареца Виктор Орбан, той не е дал особени индикации за това как ще изглежда външната му политика.

Разминаването поражда съмнения за това как Вишеград – регион с около 65 млн. души население – може да функционира като цял политически блок в съществено важен момент от историята на ЕС.

„Опитът този клуб да се превърне в противотежест се провали“, казва Милан Нич, анализатор в German Council on Foreign Relations, който преди е работил за външното министерство на Словакия. „Те са твърде разделени по основни въпроси, за да прокарат обща програма, но искат да докажат и, че нещата не са приключили. И четирите [държави] се нуждаят от клуба“.

На карта е заложена способността на Централна Европа да влияе, дори да спира, инициативите за „Европа на няколко скорости“, подкрепяни от Франция и Германия. Макар че раздорите във Вишеград може да звучат като добра новина за подкрепящите цялостта в Брюксел, по-дълбока изолация на критиците на ЕС в региона може да подхрани популизма и да подкопае доверието в блока.

Според френския президент Макрон сегашните трудови правила в ЕС правят по-лесно за работодателите да избягват плащането на социални осигуровки в страни като Франция, където сумите са по-високи от тези в Централна Европа. Няколко страни в Централна и Източна Европа обаче се тревожат, че реформата, която европейските министри одобриха с квалифицирано мнозинство, подкопава единния пазар и ще удари най-вече гражданите. Освен Унгария и Полша, Литва и Латвия също се противопоставиха на мерките.

Макар да звучи като технически въпрос, той може да доведе до много по-сериозно влияние. Някои в Централна Европа се тревожат, че сделката отваря вратата за протекционизъм на общия пазар, създавайки прецедент за повишаване на стандартите, които ще поставят по-бедните страни в региона в неизгодна позиция.

Европейски представители твърдят, че няма опит да се създаде разделение между Изтока и Запада. Други казват, че то вече съществува. Френските официални лица отричат, че се опитват да разцепят Вишеград. В същото време обаче Макрон открито ухажва лидерите на Словакия и Чехия, които често са смятани за прагматици.

Макар създадена през 1991 г., Вишеградската четворка се съживи едва през 2015 г., след като страните се противопоставиха на водените от Германия усилия да им се наложи да приемат бежанци. Това предизвика надежди в региона, че квартетът може да наложи обща програма и по други фронтове.

Брюксел не бе толкова ентусиазиран, изразявайки опасения, че групата може да се развие в нелиберална, евроскептична платформа. Тази позиция накара западноевропейските представители да приравняват Вишеград към политиката на сегашните правителства на Унгария и Полша и да поставят по въпрос дали регионът е приел основните принципи на ЕС. „За съжаление, на Запад има тенденция да слагат всички на изток в една кошница“, казва Нич. „Това е сериозен проблем“.

Скептицизмът в ЕС може и да е недалновиден. В момента на сериозни напрежения между Брюксел и Варшава и Будапеща, Четворката (чрез словаците и чехите) е един от малкото странични канали, по които да се достигнат Полша и Унгария.

С победата на Бабиш на изборите в Чехия обаче Словакия е ключова, за да не се позволи допълнително отчуждаване от ЕС.

Като единствен член в еврозоната от Четворката, Словакия има явен интерес да се внедри в „ядрото“ на ЕС, а министър-председателят Роберт Фико ясно показа, че не иска страната да бъде възприемана като част от „втора скорост“.

В същото време, ако словаците усетят, че се принудени да се подчинят на западноевропейските страни, стратегията може да има обратен ефект. Извън еврозоната много от интересите на Словакия съответстват на по-широкия регион, когато става въпрос за теми като защита на единния пазар, запазването на Шенген и европейските субсидии.

Иван Корчок, словашкият държавен секретар за Европа, който изигра ключова роля в изготвянето на компромисното решение по трудовите реформи, казва, че твърденията за разцепление във Вишеград са преувеличени.

„Трябва да разгледате крайния резултат“, заяви той на среща с колегите си от региона. „Благодарение на Вишеград и четирите страни получават повече от това, което е на масата, отколкото в началото“.

Според него страните от групата са готови „да останат заедно“ в предстоящите разговори за бюджета на ЕС.

„Вишеград все още е в добра форма, защото носи резултати по въпроси, които са важни за нас“, допълва той.