Как Дунав ще се приближи до Солун

Грандиозен проект на стойност 17 млрд. щатски долара планират да реализират съвместно Гърция, Сърбия и Македония. Проектът предвижда Солун да се превърне в ключов център за превози до Централна Европа, което привлича интерес и от Китай, съобщава електронното издание на гръцкия в. "Прото тема". 

Амбицията на гръкия премиер Алексис Ципрас е да свърже името си с този мащабен проект, който се очаква да промени геостратигическото значение на Солун, предава БТА.

Става дума за свързване по вода на втория по големина гръцки град с Белград и Централна Европа с помощта на реките Вардар и Морава. 

Т.нар. Балкански канал ще бъде с обща дължина 650 километра. Той ще минава през Гърция, Македония и Сърбия и ще стига до р. Дунав. Това ще е речен път с общоевропейски мащаби. С него през Дунава ще се стига до страни от Централна Европа и не само до там, пише още изданието. 

Проектът е приоритетен за правителствата на Сърбия, Гърция, Македония, а също и на Китай, който се интересува от намирането на алтернативни пътища, по които стоките най-бързо и при най-ниска себестойност да стигат до Европа. 

За проекта неотдавна са разговаряли премиерът на Гърция Алексис Ципрас и сръбският президент Александър Вучич на срещата им в Солун.

Целта на проекта е също и да свързва Средиземноморието с Централна Европа чрез различни водни пътища, така че превозите най-бързо да бъдат пренасяни от пазарите в Китай до Стария континент. 

Привържениците на проекта смятат, че той ще подпомогне превозването на стоки до пазарите на Централна и Северна Европа, а също и до Кавказ и Черно море, като по този начин съществено ще бъде занижена ролята на морските превози през Босфора, отбелязва вестникът. 

Смята се, че при изграждането на канала трудните места на реките ще бъдат заобикаляни с изкуствени канали, а близо до границата между Сърбия и Македония се предвижда да бъде изграден изкуствен канал, дълъг 30 километра, който ще свързва река Морава с Вардар. 

Белград подкрепя горещо реализацията на проекта, който ще даде възможност на страната да получи търговски излаз до Централна Европа и Средиземноморието, тъй като след разпадането на Югославия Сърбия няма излаз на Адриатика. 

На свой ред Китай смята Сърбия за важна част от "новия път на коприната", чиято цел е китайски стоки да стигат бързо до пазарите на Европа.

При посещението си в Белград през 2016 г. китайският президент е обсъдил подробно изграждането на канала, а китайска компания е подписала и протокол за разбирателство със сръбското правителство, като е предложила цялостен проект, пише още гръцкото издание. 

Вестникът припомня, че не за първи път се говори за плавателен канал, който да свързва Солун с Белград и Централна Европа. Идеята датира от средата на ХIХ век след създаването на мощната Австро-унгарска империя, когато Виена е стартирала план за излаз на Егейско море.