Новият път на коприната, който навлиза по утъпкания път на САЩ в Източна Европа

От десетилетия насам САЩ насочват пари към заводи за стомана и производители на автомобили в посткомунистическа Източна Европа. Днес обаче регионът обръща поглед към Китай, търсещ да заеме мястото във вакуума, оставено от изолационистичната политика на Доналд Тръмп, коментира Bloomberg.

От Полша до Словакия, Унгария и България правителствата се опитват да накарат китайските инвеститори, а в някои случаи - да заменят американските компании, които се оттеглят.

За президента на Китай Си Дзинпин 16-те страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и техните над 110 млн. потребители са първа стъпка към Европейския съюз. 11 от страните са членки на ЕС, а другите пет – включително Сърбия, се борят за влизане в блока.

Проправянето на маршрут през континента е част от плана на Си Дзинпин да създаде Нов път на коприната, за да намери нови пазари за износ на местните компании, докато икономиката на Китай се забавя. През ноември Пекин обеща да насочи 10 млрд. евро капитал към страните от ЦИЕ, като много от тях са част от над 60-те държави по Новия път на коприната.

Гладните за кеш страни в развиваща се Европа, включително Полша, Чехия, Унгария и Словакия, бързо отговориха на стремежите, пращайки топ представители в Пекин тази година – точно когато местните им пазари бяха във възход.

Лидерите на Източна Европа разчитат на целия си чар, за да омагьосат китайците. Когато Си Дзинпин осъществи регионална визита из различни столици миналата година, в Прага той бе посрещнат с парад по основните булеварди на чешката столица. Улиците бяха украсени с жълточервените китайски знамена по случая, но някои от тях бяха осквернени от протестиращи срещу политиките на Китай в Тибет.

„Възможно е да има повече готовност въпросите с човешките права при Китай да бъдат поставени на заден план“, казва Иън Бонд, директор по външната политика в базирания в Брюксел Centre for European Reform и бивш британски дипломат. „В много отношения, от икономическа гледна точка, се изпитват силни тревоги в Европа за посоката, към която САЩ се насочват“.

Сътрудничеството между Източна Европа и Китай изнервя Западна Европа. ЕС налага натиск върху Си Дзинпин да даде на европейските компании същия свободен достъп за правене на бизнес в Китай, който китайските получават в Европа. Много се тревожат и че Пекин се опитва да спечели по-голямо политическо влияние, разединявайки страните основателки и по-новите членки на блока.

В противоречие с Европейската комисия по редица въпроси, включително върховенството на закона и мигрантската политика, управляващата партия на Полша Право и справедливост се опитва да се сприятели с Тръмп, който бе топло посрещнат при визитата си във Варшава миналата седмица. Чешкият президент Милош Земан в същото време иска по-силни отношения с Китай и Русия вместо с НАТО и ЕС.

Отчуждавайки се от по-развитите си съседи, ухажвайки Китай, обаче може да не си заслужава, казва Кери Браун, изследовател в Chatham House в Лондон и бивш първи секретар на британското посолство в Пекин.

Китайските преки чуждестранни инвестиции в региона все още бледнеят в сравнение с тези на САЩ и ЕС. В Полша – най-голямата от икономиките, американските инвеститори са излели нетно 62,2 млн. евро през 2015 г., докато инвестициите от Китай са изтекли навън.

„Източноевропейските очаквания са високи и се чудя дали това не е голям проблем“, казва Браун. „Китайците не са там просто, за да раздадат помощ и пари. Има големи очаквания, че Китай е благотворителна организация. Не смятам, че това е особено реалистично“.

Макар че безусловният подход на Китай към инвестициите като цяло се приветства от развиващите се страни, те често има ниски кредитни рейтинги и съмнително управление. Китай изпитва трудности с връщането на заемите си във Венецуела и Африка, а няколко проекта в Централна Азия предизвикаха протести.

„И за Китай има предизвикателства, например културните различия, а и политическите рискове“, казва Уан Хуейяо, директор на базирания в Пекин мозъчен тръст Center for China and Globalization. “Китайските компании не са добри в междукултурната адаптация и наистина трябва да усъвършенстват управленските си умения и да се изградят като мултинационални компании“.

Въпреки това непрекъснато се сключват нови сделки. Китайските компании водят разговори за инвестиции в завод за производство на LED светлини и за въглищна мина в Полша, както и за ъпгрейд на високоскоростни жп линии между унгарската и сръбската столица. Унгарското правителство сигнализира и сделка през май с Bohong Group – производител на автомобилни компоненти и изпускателни системи, а китайският конгломерат CEFC купи дял в Travel Service и пивоварната Pivovary Lobkowicz в Чехия.