Борсите от Балканския полуостров могат да оцелеят само ако са заедно и се обединят

Политическата нестабилност след серията от избори и икономическите проблеми на държавите от Балканския полуостров оказват влияние на малките регионални борси, но те не само че оцеляват, но и подобряват условията за търговия. До такива изводи стигнаха участниците в конференцията „Шумът на парите“, подчертавайки , че сътрудничеството ще бъде във фокуса на вниманието през следващите години.

„Градим борсата в Букурещ като място не само за големи дружества, не само за приватизация на големи дружества от тоталитарния режим, но и за малки дружества, които са на ранен етап от своето развитие“, заяви изпълнителният директор на Букурещката фондова борса Лудвик Соболевски.

По думите му на румънската фондова борса има търсене и от местни институционални инвеститори, но то е още в зародиш – това са пенсионни фондове, които управляват  8 млрд. евро. „Те са важен играч на пазара, но няма достатъчна покупателна сила, за да се приключи със сделка с размерите на 100-200 млн. евро. Имаме и инвестиционни фондове. Те са категория инвеститори, които все още предпочитат да инвестират в чуждестранни дружества", заяви Соболевски.

Той посочи, че на борсата в Букурещ делът на международните големи инвеститори е 20-30%, а останалата част се разпределя между регионалните  инвеститори. 

Като цяло той обясни, че всички международни играчи търсят добър БВП и силен вторичен пазар, както и голяма ликвидност и дългосрочна перспектива. По думите му за привличането на средства към пазара е важна макроикономическата обстановка .

От друга страна капиталовият пазар в Гърция вече седем години е изправен пред тежки времена. „Проблемът в Гърция е в банковия сектор. Той трябва да помага на дружествата да се развиват с кредитиране. През последните две години прекарахме много време в търсене на средства", заяви Андреас Даскалатис, директор пазарни операции на ATHEX Group.

Въпреки това според него започват да се забелязват положителни сигнали. „Успяхме да поддържаме повече от 50% преки чуждестранни инвестиции в нашия пазар“, заяви той. По думите му емисите корпоративни ценни книжа имат силата да привлекат както международни, така и местни инвеститори.

„За да оцелееем трябва да се разширяваме към нови области. В момента работим по проект енергийна борса. Надяваме се, че това ще бъде обещаващ проект“, каза той.

Според него за да оцелее, регионът трябва да се обедини и да се справи с бурята от регулации, която помита регионалните борси и насочва по-голяма част от усилията за адаптация към тях.

Сърбия от своя страна беше под влиянието на президентски избори, които обаче нямаха силно отражение върху икономиката и борсата.

„Резултатът от изборите не беше изненада за жителите, нито за международната общност, а борсата се опитва да привлече вниманието на обществото, а не толкова на правителството“, заяви Синиша Крнета, изпълнителен директор на Белградската фондова борса.

„Сърбия се бори да намери начин да нагласи ролята на капиталовия пазар в обществото. Има много фактори за това, но ключовата дума е доверие“, категоричен беше той. По думите му в Сърбия се развива нов модел на фондовата борса с фокус върху малките и средни предприятия и стартъпите.

От своя страна изпълнителният директор на българската фондова борса Иван Такев подчерта значението на търговията с държавни ценни книжа (ДЦК). По думите му правилата за търговия очакват одобрение от Комисията за финансов надзор (КФН), като след това ще има поне правната възможност БФБ да организира този пазар. "Необходимо е изменение на IT системите на Централната банка, така че те да могат да обработват цялата информация, която ще тече към тях“, заяви Такев.

Той коментира и темата за търговията на международни акции на БФБ, проект, който за първи път е предложен от германската борса преди година и половина.

Той посочи три стъпки за осъществяването му, като първата вече е постигната, а именно одобрението на правилата за търговия, което КФН даде преди две седмици. Втората е получване на одобрение за осъществяване на сетълмент в друга институция, а последната е одобрение за регистриране на многостранна платформа за търговия, на която да бъдат листнати инструментите.

Такев обясни още, че при търговията с чуждестранни акции маркетмейкърът ще поддържа спредове съобразно референтния пазар. „Това гарантира, че тук няма да получите по-различна цена от тази на пазара, на който се търгува основно този инструмент“, подчерта той. Също така той посочи, че в момента БФБ не таксува за пазарна информация, но такава такса неизбежно ще се появи.

Такев обърна внимание и на пазара на облигации, определяйки го като „тотално непрозрачен“. "Много трудно е да разберете как се търгуват ДЦК на междубанковия пазар, освен ако не сте страна по сделката“, заяви той, като отбеляза, че прозрачността е една от основните цели на борсата.

Голяма част от усилията на БФБ, включително и за търговия на ДЦК на вторичен пазар, бяха забавени от липсата на стабилно правителство в последните месеци.

Политическа нестабилност разклати и борсата в друга съседна на нас държава – Македония. „Политическата криза определено се отразява на пазара. Цялата икономика и финансовите потоци са обхванати от продължаващите политически процеси на дестабилизация. Тяхното начало беше още през 2015 г.“, коментира изпълнителният директор на македонската фондова борса Иван Щериев. Той обаче е оптимист, че ситуацията ще се подобри след сформирането на новото правителство.

В същото време инвеститорите се напасват към събитията. Според Щериев подобна криза имаше и през 2015 г., като статистическите данни след това се подобриха. По думите му миналата година оборотът на борсата е нараснал с около 17%, основният македонски индекс отбелязал ръст от 16%, а тази година има покачване с 5%.

„От 109 дружества на македонската фондова борса 88 са декларирали печалба през 2016 г., а 33 са раздавали дивиденти. Осем банки са листнати на борсата, а седем от тях са в добро финансово състояние“, обобщи Щериев.
Според него тези данни отразяват потенциала пред развитието на македонската фондова борса.

Всички участници от регионалните борси подчертаха сътрудничеството като основна стратегия в следващите години, заради което и основният фокус е насочен към развитие на платформата SEE Link.

Румъния, която все още не е част от платформата също изрази готовност за присъединяване, тъй като според Соболевски това ще спомогне за привличането на инвеститори и изграждането на култура по отношение на капиталовите пазари.

„Трябва да си сътрудничим като регион. Чуждестранните инвеститори разполагат с много средства, които искат да инвестират, а ние трябва да ги привлечем“, заяви от своя страна Даскалакис.

Другата седмица гръцкият пазар ще бъде представен на голямо роудшоу в Ню Йорк., чиято цел е да покаже, че има в какво да се инвестира на балканските пазари и в частност гръцкия.

От своя страна Иван Такев подчерта, че основна тема, свързана със SeeLink, е кога платформата ще започне да бъде използвана. Като проблеми той открои слабата  разпознаваемост на пазарите и липсата на финансови отчети на английски език.

Според Крнета SEE Link е доказателство, че регионалните пазари могат да оцелеят само ако са заедно и се обединят.