Победата на Александър Вучич на президентските избори в Сърбия може да бъде изненада само за политическите дилетанти. Това каза в интервю за БНР Марко Кмезич, преподавател и изследовател от Центъра за изучаване на Югоизточна Европа в Университета "Карл Франц" в Грац, Австрия.
"И преди изборите социолозите предвиждаха победа за него. Единствено под въпрос беше дали това ще стане на първия или на втория тур", каза Кмезич. Той направи това от първия път, но според експерта по-важният въпрос е как се случи това.
"Според мен влияние тук имат недостатъците на демокрацията в Сърбия. Имам предвид клиентелелизма, контрола над медиите. Това са процеси, които вървят вече повече от десет години и дават възможност на онзи, който е на власт, да засили, да бетонира своята позиция във властта", коментира той.
Много хора не са доволни, но е факт, че кандидат-президентът, който победи, спечели половината от гласовете на излезлите да гласуват още на първия кръг. Въпросът тук би бил защо толкова малко хора излязоха на изборите, подчерта анализаторът.
"Ако направим сравнение например с избирателната активност в Холандия отпреди няколко седмици, то там излязоха 82 % от гласоподавателите. А активност от 55 %, колкото имахме в Сърбия, е тревожно ниска", подчерта Кмезич.
Според него това също показва недостатъците на демокрацията в страната, както и недоволството на хората от политическата ситуация. Освен това появата на кандидат като Лука Максимович, станал известен под псевдонима си Бели, също показва недоверието и неодобрението към съществуващите политически елити. "Бели, всъщност, е един измислен персонаж, но получи десетпроцентова подкрепа. Всичко това говори за необходимостта от реформиране на политическата ни система, както и за нуждата от появата на нови лица", продължава Кмезич.
За него това не е проблем нито само на Сърбия, нито само на Балканите, а глобална тенденция, която се проявява от Калифорния до Москва, та чак до Истанбул - появяват се силни, но авторитарни носители на властта, които яхват популистичната вълна.
"И, оказва се, че това е политика, която мобилизира и привлича голям брой гласоподаватели. Тя обаче подрива основни демократични принципи и това отказва огромен брой хора да участват в политическите процеси и търсят алтернатива и някакъв изход", каза експертът. "В този смисъл, чрез контрола на медиите тези популистични елити много лесно могат да омаловажат своите противници, да ги изолират и да ги направят непривлекателни като алтернатива на своето управление".
В коментар на заявката на Вучич за европейска интеграция, съчетана с развиване на добри отношения с Русия и Китай, Марко Кмезич отбеляза: "Това също не е нова политика, това е наследена политика от времето на управлението на Демократическата партия. Наричаме я политика на трите или четирите стола. Тя се базира на факта, че членството на Сърбия в Европейския съюз все още е една далечна възможност, която не е ясно кога във времето ще се реализира".
Той допълва че, всъщност не е известно и дали изобщо Сърбия ще стане член на ЕС. А тази ситуация дава доста широк простор за маневри на страните - кандидатки.
"В този смисъл аз тълкувам този, нека го наречем, флирт с Русия и с други по-големи геополитически играчи, като добър маньовър или трик от страна на Александър Вучич и на сръбската власт. Т.е. лансира се заплахата, че може да бъде напуснат европейския курс и отношенията между Сърбия и Русия да станат по-близки", обяснява Кмезич.
"Затова и когато е необходимо, президентът Вучич ще отиде в Москва, за да се снима с Владимир Путин, и това ще е посланието към националистически насторените гласоподаватели в Сърбия. Но аз мисля, че всичко е един голям блъф", казва той. "Не виждам Русия да проявява кой знае какъв интерес към по-значима роля на Балканите и в Сърбия, освен желанието да разбърка някои от плановете на ЕС. Затова и не съзирам алтернатива на европейския път на Сърбия".