Журналистиката като престъпление

Първоначално той, турският кореспондент на германския Die Welt, пита по време на пресконференция гуверньор в Югоизточна Анадола какво мисли за това, че местното население е загрижено за присъствието на бойци на „Ислямска държава“ в града. Реакцията на гуверньора: „Изведете го!". Дениз е арестуван с още двама колеги.

Но Денис не си взема поука. Седем месеца по-късно той отново пита. Този път въпросът е към турския премиер Ахмед Давутоглу по време на пресконференция с канцлера Ангела Меркел през февруари 2016 г. Той пита Давутоглу дали е вярно, че по време на антитерористични операции правителствените сили са убили и цивилни лица. Пресконференцията бе излъчвана на живо, въпросът не можеше да бъде цензуриран. Вместо да отговори, Давутоглу обвини Дениз, че прави политически изявления. А самият факт, че можеш да отправиш към турския премиер подобни обвинения, било знак за свободата на пресата в Турция.

Разбира се, може да се зададват въпроси, при условие, че след това си платиш цената за това.

Осем месеца след „скандала с въпроса" Дениз е арестуван.

Името му вече е в черния списък. Проправителственият вестник Sabah нарече на следващия ден Денис „близък до ПКК провокативен журналист", който „задава на премиера нагли въпроси", Очевидно предстои буря.

През октомври взех с Дениз част на Франкфуртския панаир на книгата в панелна дискусия. "Имах късмет", каза той. "Защото, ако турски колега зададе въпроса, последиците биха били най-вероятно по-лошо. Аз поне не е бил арестуван." Все още с един притежател на германски паспорт за недосегаем.

През октомври Чан Дюндар взема участие заедно с Дениз в подиумна дискусия по време на „Панаира на книгата“ във Франкфурт. „Имах късмет“, казва той. „Все още не съм арестуван“.  И наистина – по онова време притежател на германски паспорт се счита все още за недосегаем.

Осем месеца след „скандала с въпроса“, се стига до „кризата със зетя“. Сега Дениз е арестуван – заради своя материал.

Тази сурова реакция на един-единствен въпрос, на една статия, обяснява защо около 150 журналисти в Турция са в затвора. Вместо да поеме отговорност за действията си, правителството наказва тези, които пишат за тези проблеми.

В последния си материал, който превръща Денис в цел, става дума за Берат Албайрак, зет на Ердоган и енергиен министър. След брака с дъщерята на Ердоган през 2004 г. Албайрак влиза в управлението на една семейна финансова група и по-късно става ръководител на медийната група. След това той ръководи пропагандната машина на Ердоган, а малко по-късно е назначен за министър на енергетиката. През септември миналата година обаче си навлича проблеми. Хакерската група redhack хаква министерската електронна поща и призовава за освобождаването на леви затворници. В противен случай заплашва, че ще публикува кореспонденцията на министъра. Когато правителството отговаря с вълна от арести, започва изтичане на информация. Близо 60 000 съобщения от последните 16 години са направени публично достояние.

Някои имейли показват близостта на Албайрак до компанията PowerTrans, за която се твърди, че сключва петролни сделки с „Ислямска държава“. А като прикачен файл към имейл от 9 юли 2004 г. има карта, на която са нарисувани пътища „за трансфера на оръжия и джихадисти от Турция към ИДИЛ".

Правителството стартира масирана цензурна кампания срещу всички, които препубликуват тези писма. Властите блокират достъпа до Google и Dropbox. Но напразно - писмата са разпространени в интернет.

Новото "престъпление" на Дениз е, че писал за тези имейли. След статията му в началото на октомври Sabah отново вкара през декември името на журналиста сред онези, които са търсени в рамките на разследването срещу redhack. Sabah в продължение на известно време е под пряко ръководство на  Албайрак.

Арестът сега показва, че гневът на Ердоган срещу всяка критика срещу него вече се разпростира и в чужбина. И то по времето, в което турският президент възнамерява да пристигне на посещение в Германия, за да рекламира и потърси подкрепа за референдума си. Арестът на Дениз обаче най-накрая се превърна в сериозен дипломатически проблем между Германия и Турция. През миналата седмица високопоставени държавни служители от Германия демонстрираха  загрижеността си за напредъка на отношенията между двете странни.

Заповедта за арест срещу Дениз ще гарантира, че дори германците най-сетне ще разберат с какво беззаконие и каква безпощадна твърдост са сблъскани хората в Турция. Накрая Западът ще осъзнае с какво се конфронтират журналистите, които се борят за свободата, колко политизирана е съдебната система и как журналистическото ежедневие е белязано от обвиненията в тероризъм.

Но онова, което ще освободи Денис, е точно това, което го вкара в ареста. А именно – задаването на повече неудобни въпроси.