Гръцката криза обърна кредитори срещу кредитори

Сизиф бе осъден да тласка нагоре по склона канара, която отново и отново се търкаляше обратно. Тази дейност обаче изглежда целеустремена в сравнение с нескончаемата работа по задържането на Гърция в еврозоната и спасяването й от дефолт. Навършиха се почти 7 години от първото ѝ спасяване, последвано бързо от второ.

Гърция бе на прага да отпадне от еврозоната през 2015 г., преди новият ѝ премиер Алексис Ципрас да склони да окастри бюджета в рамките на третото спасяване. Сега отново се задава гръцка катастрофа, твърди в свой анализ Economist.

Този път източникът на проблема е между двата основни кредитора по въпроса как да разглеждат държавния дълг. Противопоставянето заплашва плащане на транш от спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който би трябвало да изкупи облигации за 6,3 млрд. евро през юли. Ако парите не бъдат отпуснати, Гърция ще изпадне в дефолт. Рано или късно ще бъде трудно да се избегне Grexit. 

Надеждите за споразумение преди среща на финансовите министри от еврозоната на 20 февруари бързо се изпариха.

Сделката е в интерес на всички и гръцката криза е с дълга история на спасявания в последната минута. За нещастие, има причини за опасения, че авантюризмът и политиката ще попречат.

Преди тази нова безизходица гръцката икономика се подобряваше. Депозитите потекоха бавно към банките и ЕЦБ намали извънредното си кредитиране. БВП се покачи на пресекулки след години на постоянен спад. Безработицата още е опасно висока – 23%, но спадна от пика си от 28%. И страната спокойно надхвърли критична цел, като отчете
първичен бюджетен излишък над 0,5% от БВП през 2016 г.

Все пак икономиката е твърде слаба, за да издържи на ново затягане на коланите. Почти половината от банковите заеми са несъбираеми. Инвестициите са мизерни, а кредитирането за малките фирми, които са гръбнакът на икономиката, е оскъдно. Бизнес правилата и данъчният кодекс са враждебни и се менят. Освен това първичният излишък е резултат от неефективни и несправедливи политики. Бяха повишени маргинално данъци, докато изключенията изобилстват, което е рецепта за гърците да упражнят майсторлъка си в укриване на данъците. Основни разходи бяха съкратени, докато пенсиите си остават щедри. Току-що пенсионирал се грък получава 81% от средната заплата. За сравнение - при германците този дял е 43%. 

На този фон спорът между гръцките кредитори се разгорещи. Един от проблемите е ролята на МВФ в спасяването. Германия и Холандия не вярват, че ЕК може да дисциплинира Гърция, като превърнаха участието на фонда в условие за подкрепата си. Фондът се дърпа засега.

Според служителите му целта на програмата за устойчив първичен бюджетен излишък от 3,5% може да тласне икономиката в рецесия и те биха желали да отложат ново затягане. Европа пък смята, че фондът е твърде черноглед за перспективите на Гърция.

Но има и други спорни моменти. Според собствените си правила МВФ не може да участва, освен ако не прецени, че спасяването ще направи дълга „устойчив“, тоест стабилно намаляващ и лесен за финансиране. Освен това се изисква и ангажимент за облекчаване на дълга от партньорите в еврозоната. Но подобно изрично обещание е политически убийствено, тъй като може да увеличи подкрепата за антиевропейските партии преди изборите в Холандия, Франция и Германия.

Вместо това председателят на ЕМС Клаус Реглинг твърди, че очевидната „солидарност“ на еврозоната с Гърция е достатъчна. Това е фарс. Повечето от облигациите, които трябва да бъдат изкупени през юли, принадлежат на ЕЦБ. Затова по същество кредиторите спорят дали да се съгласят с плащане от една институция на еврозоната към друга. Формата на компромиса е ясна.

Гърция пък ще трябва да приеме закони, които да задължат правителството да намали пенсиите и облекченията в данъка върху доходите след 2018 г.

Европейските кредитори ще трябва да обещаят да финансират дълга при днешните ниски лихви. А МВФ ще трябва да преглътне по-висока цел за фискален излишък на Гърция, отколкото би му се искало. Дали ще се стигне до това тежко за постигане споразумение, предстои да видим скоро. 

Въпреки това все още всичко може да се обърка. Ципрас изглежда мисли, че може да изчака МВФ, подстрекаван от администрацията на Доналд Тръмп, да се откаже от участване в спасителния план. Получената несигурност ще върне крехката икономика на Гърция към рецесията. Нарастващите политически вълнения в Германия и Франция също биха могли да направят постигането на сделка по-трудно. А продължителните рискове със сигурност ще върнат Гърция надолу към дъното. Никой не би имал полза от това, заключава Economist.