Защо Ердоган е толкова щастлив от избора на Тръмп?

Много хора са доволни от победата на Доналд Тръмп миналата седмица. Освен (някои) републиканци, държавни служители по имиграцията и онлайн троловете, в списъка се нарежда и ислямисткият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган, коментира колумнистът на BloombergView Илай Лейк.

Самият Ердоган вече покани Тръмп в Анкара. В интервю след изборите той заяви, че смята, че САЩ и Турция могат да си сътрудничат повече по отношение на Сирия.

Защо турският лидер, чиято политическа партия е коалиция, вдъхновена от Мюсюлманско братство, е толкова щастлив от новоизбрания президент, който обеща да забрани мюсюлманската имиграция в САЩ?

Голяма част от причините са свързани със статута на Фетхуллах Гюлен, мюсюлмански духовник, който живее в Пенсилвания. Според Ердоган именно Гюлен е организирал провалилия се опит за преврат срещу него през юли. Оттогава насам Ердоган направи чистка на хиляди поддръжници на Гюлен от училищата, съдилищата и бюрокрацията в Турция.

Президентът Барак Обама осъди опита за преврат, но засега администрацията му не е поискала от американските съдилища да преразгледат статута на Гюлен на лице с постоянно гражданство в страната или да проучи доказателствата, предоставени от Турция, в подкрепа на обвиненията за ролята му в опита за преврат.

Пенсиониралият се генерал и бивш директор на Агенцията за военно разузнаване Майкъл Флин е водещ кандидат за съветник по националната сигурност на Тръмп. На 8 ноември той публикува коментар в Hill Newspaper, в който казва, че Америка не трябва да осигурява убежище на Гюлен, тъй като той е Осама бин Ладен за Турция.

Според източник на Лейк от националната сигурност с пряк контакт с Флин статията може да се възприема като дипломатическа увертюра. Целта на коментара е била да бъде оферта към Ердоган изцяло да се ангажира с войната срещу ИДИЛ в Сирия.

В този смисъл коментарът на Флин засяга правилните точки, за да сигнализира на Ердоган, че би било от негова полза да бъде по-добър съюзник на САЩ при президента Тръмп. Като начало Ердоган е убеден, че Гюлен и поддръжниците му подкрепят Клинтън. Боб Амстердам, съветник на турското правителство, коментира за Лейк: „По мое мнение няма абсолютно никакво съмнение, че връзката между Хилари Клинтън и Гюлен представлява директна заплаха за правителството и народа на Турция". Това, което Амстердам има предвид, са последните данни, според които някои от приятелите на Гюлен са били сред основните дарители на Клинтън.

Джейсън Вайнщайн, адвокат на Гюлен, базиран във Вашингтон, казва: „Не виждам доказателства в подкрепа на това, което казва Амстердам“. Той добавя: „Гюлен има милиони поддръжници в цял свят. Не знам кого подкрепят те в изборите. Предположението ми е, че тъй като той е продемократичен мюсюлманин, а и поради реториката на Тръмп в кампанията му, много от тях подкрепят Клинтън".

Вайнщайн казва още, че Тръмп не може да изрита Гюлен от страната без първо да даде шанс на духовника в изгнание да защити статута си на лице с постоянно гражданство в съда (макар че от българската реалност познаваме и други примери – бел.ред). „Както новиизбраният президент е казвал много пъти в кампанията си, ние сме страна на законите“, допълва той. „Поради това се надяваме и очакваме, че законът ще бъде спазен. И ако се спази, убедени сме, че Гюлен няма да бъде върнат в Турция, където със сигурност ще бъде подложен на мъчения, на скалъпен съдебен процес и в крайна сметка екзекуция“.

Гюлен казва, че няма роля в провалилия се опит за преврат през юли. Въпреки това Флин твърди, че Гюлен е виновен. „За професионалистите разузнавачи печатът на терора е върху всички изявления на Муллах Гюлен в традицията на Кутб и ал-Бана“, пише Флин, говорейки за двама от най-важните лидери на египетското Мюсюлманско братство през XX век, пише Лейк.

Това изречение особено много изпъква, тъй като самият Ердоган е продукт на Мюсюлманско братство. Докато Мохамед Морси, член на Мюсюлманско братство, бе президент на Египет през 2012 и 2013 г., Ердоган бе един от най-силните му съюзници. Той е предоставял и убежище на лидерите на Хамас, палестинските съюзници на групата.

Според източника на Лейк думите на бившия шеф на разузнавачите са били целенасочени. Той е искал да предостави на Ердоган избор да се отдалечи от ислямистката идеология на собствената си партия.

Някои анализатори на Близкия изток остро критикуват коментара на Флин. Майкъл Рубен, учен от American Enterprise Institute и бивш член на Пентагона от времето на Джордж Буш, пише, че Флин може да се окаже първият етичен скандал в екипа на Тръмп. Той посочва статия на Daily Caller, според която Флин не е разкрил в коментара си, че консултантската му фирма има клиент с изтъкнат турски бизнесмен и съюзник на Ердоган в управителния съвет.​

Според Ерик Еделман, бивш посланик в Турция, подходът на Флин е „в основата си празен чек за Ердоган, който е в процес на насочване на Турция към гражданска война, а тя почти няма общо с Гюлен“.

Това може и да е вярно, пише Лейк. Но Флин се надява, че предложението му може да накара Ердоган да изпрати повече войници, да позволи повече полети на коалицията и да осигури повече помощ на сирийските бунтовници. Според източника обаче офертата към Ердоган може да даде на САЩ в Сирия освен тясното сътрудничество с Русия и сирийските кюрди срещу ИДИЛ. „Става въпрос за създаване на по-добри възможности отколкото имаме в момента“, казва източникът.

Остава да видим как ще се развият нещата, пише Лейк. Но още една жертва на по-близката връзка между САЩ и Турция ще бъде изграденото партньорство на Обама със сирийските кюрди. Година и половина Ердоган води вътрешна война срещу собственото си кюрдско население в страната, макар че работи в близко сътрудничество с кюрдите през първите си години като президент. През същия този период САЩ започнаха да въоръжават и обучават членове на светската кюрдска опозиция в Сирия. 

А това вече доведе до кюрдско-турски сблъсъци в Сирия. Алдар Халил, член на изпълнителния комитет на движението Демократично общество в Сирия, казва: „Това, което ни тревожи, е американското мълчание към агресивната роля на Турция срещу нашите сили, които са съюзници на САЩ“.

Ако коментарът на Флин е някакъв показател за плановете на администрацията на Тръмп, Халил ще направи добре, ако намери нови приятели в Сирия. А за Гюлен ще бъде добре да намери друга страна, която ще го защитава от турския президент, опитващ се да го изправи пред съда.