Султанистки строфи

През последните три седмици съдбата на Dogan Holding – най-големият медиен конгломерат в Турция, се преобръща. Миналия септември, когато група поддръжници на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) нахлуха в офисите на Hurriyet – най-големия вестник на групата, причината беше да протестират срещу според тях враждебно отразяване на президента Реджеп Тайип Ердоган, припомня The Economist. Но когато подобна тълпа се завърна на 16 юли, в последните часове на опита за преврат срещу правителството на Ердоган, целта беше напълно различна: да изгони бунтовническите групи, които бяха поели водещия телевизионен информационен канал на Dogan – CNN Turk.

Заедно с всички основни медии в Турция CNN Turk зае позиция срещу организаторите на преврата. Малко преди да бъде спряно излъчването в ефир от пучистите, каналът разпространи молбата на Ердоган, направена чрез FaceTime, към турците за нанасяне на ответен удар. С цената на 270 човешки живота турците наистина направиха това. Днес групата Dogan, преди обиждана като бастион на политическата опозиция от хардлайнерите в ПСР, се възползва от одобрението на правителството. Цената на акциите ѝ е скочила с 40%, а журналистите ѝ са възприемани за герои. „Мисля, че отговорът на медиите към преврата бе урок за Ердоган“, каза Невшин Менгю, една от най-известните водещи на CNN Turk, “защото му показа нуждата от свободна преса“.

Въпреки това трудно може да се предположи, че лидерът на Турция наистина е научил урока си. Чистката, която той нареди след опита за преврат и която коства работните места на 60 хил. държавни служители и свободата на 10 хил. войници, сега се разпространява и сред журналистите. Миналата седмица правителството затвори 131 медийни канала, свързани с общността на проповедника Фетхуллах Гюлен – тайното ислямистко движение Хизмет. Заповеди за арест бяха издадени срещу 89 журналисти заради подозрение за връзки с гюленистите. Поне 17 вече са обвинени в членство в терористична групировка.

Според турски представители последователите на Гюлен във въоръжените сили са ръководили преврата. Началникът на генералния щаб, който бе държан за заложник от заговорниците, свидетелства, че един от похитителите му му е предложил телефонен разговор с живеещия в Пенсилвания Гюлен. Други доказателства сочат, че в заговора са участвали редица други фракции. Официалното публично възмущение обаче, засилено от нови кадри на изблици на насилие от заговорниците срещу гражданите, се фокусира върху Хизмет. Едно от проведените социологически проучвания сочи, че 64% от турците смятат, че групата е отговорна за опита за преврат. Както Ердоган, така и лидерът на основната опозиционна партия призоваха Америка да екстрадира Гюлен.

Международните наблюдатели осъдиха репресиите срещу медиите, но викът сред турците, включително журналистите, бе заглушен. Причината отчасти е слабото съчувствие към Хизмет в Турция. Секуларистите ненавиждат последователите на групата в полицията и съдебната система заради инсценирани масови протести от 2008 до 2013 г., които хвърлиха стотици военни офицери в затвора по измислени обвинения в преврат (с благословията на Ердоган, който тогава бе съюзник на Гюлен), коментира The Economist.

Кюрдите ги обвиняват за затварянето на хиляди активисти. Журналистите не харесват медийните канали на Хизмет заради подкрепата им за съдебните дела и петненето на тези, които изкарват наяве злодеянията на групата. „Това не е свободна преса, това е пропагандна машина“, казва Менгю, говорейки за най-големия вестник на групата – Zaman, чиито служители бяха масово задържани след преврата (тя все пак не смята, че редакционните пристрастия оправдават арестите).

Сега обаче правителството започва да таргетира хора с незначителни връзки с Хизмет. Хиляди академици бяха задържани. Осемдесетгодишен поет и известен защитник на човешките права бе задържан за няколко дни само заради своя колонка във вестник на Гюлен (той все пак бе пуснат заради влошено здраве). Други критици, включително опоненти на групата, също бяха задържани. „Бях на улиците, протестирайки срещу тези хора“, казва журналистът Бюлент Мюмай, посочвайки гюленистите. „А сега правителството ме обвинява, че съм един от тях. Това са глупости“. Мюмай е задържан на 26 юли и пуснат три дни по-късно.

Ердоган не е напълно последователен в чистката си. На 29 юли той обяви, че оттегля всички съдебни дела – около 2000, срещу хора, обвинени в обида срещу него.

По много начини обаче действията на турското правителство, наскоро подкрепено от извънредни правомощия, са предсказуеми. Въпреки продължаващите въпроси по ключовите заподозрени и техните мотиви повечето медии се придържат към версията на правителството. Журналисти от основните телевизионни канали признават, че трябва да странят от провокативни теми, например обвинения, че пучистите са измъчвани, което правителството отрича.

За големите медийни организации е особено трудно да бъдат критични към правителството, казва Ерол Ондеролу от "Репортери без граници". Изразяването на несъгласие, независимо дали в медиите или в обществото, вече бе трудно в Турция на Ердоган. Репресиите, придружени от вълната шовинизъм, правят това още по-трудно, завършва The Economist.

Всичко за сътресенията в Турция - тук