Украйна очаква спасителният заем от МВФ да бъде подновен през юни

Спреният спасителен заем за 17,5 млрд. долара за Украйна вероятно ще бъде отключен в края на следващия месец, въпреки че е малко вероятно националната валута да спечели от това, тъй като капиталовият контрол също ще бъде облекчен. Това съобщава заместник-гуверньорът на централната политика, управляващ валутната политика.

Третият транш от 1,7 млрд. долара, задържан от осем месеца заради спорове по отношение на бюджета и политическите сътресения, довели до смяна на премиера, е възможно да бъде преведен до дни след одобрение от Международния валутен фонд (МВФ), казва Олег Чурий в интервю, цитиран от Bloomberg. Украйна не е обсъждала обединяването на третото и четвъртото изплащане по спасителния план, допълва той.

„Ако всички проблеми бъдат решени, одобрението от борда на МВФ може да се случи в края на юни“, казва Чурий. „След това траншът може да пристигне до няколко дни“, допълва той.

Изправен пред крехко икономическо възстановяване и разгневен от бавния темп на реформите, министър-председателят Володмир Гройсман направи възстановяването на сътрудничеството с базирания във Вашингтон кредитор приоритет. Тази седмица парламентът започва дискусии по 19 закона, изисквани от МВФ, включително по приватизацията и регулациите. Рестартирането на заема ще помогне за отключването на още помощ за милиарди долари от съюзници като САЩ и Европейския съюз.

Промените в правителството през април подновиха оптимизма сред инвеститорите, че Украйна може да изглади отношенията си с МВФ. Гривната отчита ръст от 1,3% спрямо долара след назначаването на Гройсман, а доходността по държавния дълг, деномиран в долари и с матуритет 2019 г., е спаднала с 26 базисни пункта, сочат данни, събрани от Bloomberg.

Гривната вероятно няма да укрепне в резултат на парите от МВФ, твърди Чурий. Ценовата волатилност при суровините, например стоманата – един от основните износи на Украйна, както и по-нататъшното постепенно премахване на капиталовия контрол, ще попречи на ръста ѝ, казва той.

„Вдигането на ограниченията ще увеличи търсенето на чужда валута в Украйна, а предлагането ще намалее“, казва Чурий. „Ето защо не можем да кажем дали ако всичко бъде наред със средствата от международните донори, няма да има тенденция към обезценяване на гривната“, обяснява той.

По-стриктният капиталов контрол беше наложен през миналата година в пика на валутната криза в Украйна. Следващите мерки, които ще бъдат отменени, включват позволяване на чуждите инвеститори да репатрират дивиденти и възможни преки инвестиции, твърди Чурий.

„Вече договорихме това с фонда“, допълва той. „Ще вдигнем ограниченията внимателно, взимайки предвид пазарния ефект на предишните мерки“, посочва Чурий.

Макроикономическата стабилизация и колебанията в платежния баланс също може да определят темпа, с който ще бъде премахнат капиталовия контрол, казва Чурий. Той отново подчертава, че централната банка планира да продължи намаляването на основния лихвен процент от 19%, стига инфлацията да не спира да се забавя, а целевата от 12% за тази година бъде постигната. Комисията по паричната политика на банката трябва да вземе решение по лихвените проценти през следващата седмица.

„На срещите ни с банките говорим прямо за намаляването на дисконтовия процент, докато инфлацията се забавя“, добавя още Чурий.