В средата на март Анкара и Брюксел подписаха споразумение за бежанците, според което при определени условия Турция се задължи да приема обратно всички нелегални мигранти, които не са подали молба за убежище в Гърция. Близо седем седмици след сключването на тази сделка на гръцка територия са заклещени над 50 000 бежанци. Страната се превърна в епицентър на провалени надежди и страхове. Освен с продължаващата икономическата криза, тя трябва да се справи някак и с подслоняването на мигрантите, които вероятно ще останат за по-дълго в страната. Преходната ситуация се превръща в дълготрайно изпитание, пише в свой коментар за Deutsche Welle.
Въпреки агресивната бежанска политика на Турция и някои страни от ЕС, през изминалите месеци Гърция се застъпваше за бежанците и се опитваше да им помага както може. Обяснението за това гостоприемство се крие в комплексната история на гръцкия народ, който знае много добре какво означава потисничество и емиграция в чужбина. "За гърците бежанците са отчаяни хора, напуснали родното си място, за да оцелеят, и намерили кратковременно убежище в страната им," обяснява Спирос Економидес, професор в London School of Economics.
"Само че след като напливът от бежанци в Гърция нарасна и заприиждаха все повече хора, които бягат не от преследване и война, а просто защото търсят просто по-добър живот, настроенията се промениха и една част от гърците вече не са така толерантни към пришълците, както преди. Особено след като стана ясно, че разпределянето по квоти в страните от ЕС е проблематично", изтъква експертът по международни връзки и европейска политика.
Според него Гърция е изправена не само пред чисто политически, а и пред социално-политически проблем. Много от малките общини вече не искат на тяхна територия да бъдат издигани нови лагери за бежанци. Те са наясно, че подобно решение просто няма шанс да остане само временно, обяснява Економидес. Той посочва, че междувременно срещу бежанците се надига буря, предизвикана от неефективното управление и нарастващата ксенофобия сред жителите на селищата, в които са приютени мигрантите. Кадрите от северногръцкия град Верия потвърждават твърдението му. Там разгневени жители хвърлиха отрязани свински глави в новоизградения приют за бежанци.
Подобни реакции са добре дошли за дяснорадикалната партия "Златна зора". Неотдавна тя организира в Пирея "Марш срещу ислямизирането", прераснал в сблъсъци с протестиращи антифашистки групи. И всичко това пред погледа на силите за сигурност. "Мнозинството гърци не споделя мнението на "Златна зора", въпреки че коалиционното правителство е подкрепяно от друга ксенофобска националистическа партия (АНЕЛ). Гърците просто са несигурни и не знаят какво би означавало за тях установяването на малцинства в страната им", посочва експертът.
Миграцията в собствената им страна е ново и непознато явление за тях, добавя той. При това днес става дума за неевропейски мигранти, а това увеличава несигурността. "Това от своя страна временно ще доведе до ксенофобски настроения, но постепенно те ще утихнат", смята Економидес.
Кореспондентката на Deutsche Welle Мариана Каракулаки има дълготрайни наблюдения над това развитие. От една година насам тя наблюдава положението в Идомени. Според нея ситуацията там непрекъснато се променя.
"Вече не съм сигурна дали настроенията срещу бежанците са нещо ново или още преди това са били налице. През последните два месеца забелязах промяна в отношението към сирийците и мигрантите от други нации. Сред гърците се шири мнението, че само сирийците са тъй да се каже истински бежанци. Хората си задават въпроса какво търсят в Гърция всъщност афганистанците и пакистанците. Според гърците, те не са бежанци, а нелегални имигранти", посочва журналистката, която е получавала многократни заплахи от крайнодесни групировки заради "положителното ѝ отношение към бежанците".
Теодорос Ракопулос, специалист по социална антропология в университета Берген в Норвегия, е доброволец в Идомени. Той разказва, че там е срещнал редица гърци, които се изказват категорично срещу исляма, но същевременно помагат на мюсюлманските бежанци. "Подобни противоречия се срещат често", казва той.
Поради затворените граници Гърция е принудена да се примири с новата ситуация. На фона на дългогодишната икономическа криза обаче бежанският проблем засилва недоволството сред гърците. Все пак все още никой не знае колко точно средства и сили ще им коства той.